29 октомври 2009 г.

Да си припомним книгите-игри (Част I)

Някой дали ще си спомни за книгите, в които героят е самият читател!

От известно време в България вече се намират Ролеви игри за продажба. Дали това са български издания, или чужди, които обаче се продават за български левове, няма значение. Преди години обаче не беше така и никъде (освен от чужбина) не можеха да се намерят Ролеви игри. Дали това означава, че Ролеви игри в България тогава изобщо не е имало? Е, имаше, но не се казваха така!
Тогава те бяха познати и се издаваха като „книги-игри”, в които героят е самият читател. При тях пак се хвърляха зарчета и пак се пишеха дневници. Играеха се така, че главите на книгата бяха разделени на епизоди и в края на всеки епизод, всеки играч сам решаваше на къде по разклоненията на историята да продължи. Някой от най-известните книги-игри се превърнаха в истински хитове и претърпяха няколко издания. А някои от техните автори (повечето от които българи, но със западни псевдоними) бяха обявени за истински майстори в жанра. Можете да видите известна книга-игра от близкото минало ТУК! А сега ви оставям с една чудесна статия за тези книги, написана от Калин Димитров („SoulRaiser”). Благодарности за старанието, Калине, а на останалите – приятно четене!
И така, помните ли книгите-игри? Те бяха любимо занимание на децата в България преди няколко години. Когато попиташ някой, който през 90те е бил хлапе или тийнейджър, или дори по-голям, какво е книга-игра, то той или тя веднага ще ти отговори, че това е било нещо страхотно. Тъй като тогава не всеки е имал компютър или видео игра (конзола), единственото нещо близко до тях бяха книгите-игри (или разходка до близката зала, където имаше аркадни автомати). Но сега, ако зададем същия въпрос на който и да било от подрастващото поколение в момента, то едва ли някой ще успее да отговори точно на зададения въпрос. Защо ли? Отговорът е много прост – защото сега сме заляни от всякакви джаджи, компютри, видео игри, мобилни телефони, интернет и т.н. Сякаш с времето книгите за загубили магията, която някога притежаваха и вече нямат чак такова влиянието върху младите хора. Вярно, че книги все още се четат, но тенденцията е те да бъдат изместени като средство за забавление, информация или въобще като необходимост. Да, в интернет вече може да се намери всичко, но при липсата му, книгите са единственият източник на информация и умствено удоволствие.

Ще попитате на колко години ли съм, че да се изказвам толкова негативно спрямо интереса към четенето сред подрастващото поколение? Всъщност съм само на осемнадесет. Да, притежавам компютър и то не един. Да, имам почти постоянен достъп до интернет, имам всевъзможни видео игри (конзоли), имам мобилен телефон (кой няма в днешно време), но въпреки всичко успявам да отделя време да чета и книги. Но май малко се отплеснах, та да се върна на темата за книгите-игри.

Вероятно сега по-възрастните от вас ще си спомнят за тези игри. Много ми харесваше фактът, че в тях имам контрол над това какво прави главният герой в историята, която "играя". Чувството е наистина прекрасно. Друго нещо, което ми харесва в тях, е това, че в повечето случаи книгата може да завърши по различен начин, в зависимост от изборите, които съм направил по време на игра (дори мога нарочно да я изиграя по съвсем различен начин, като тогава и приключенията стават съвсем различни). Това е едно от най-хубавите неща в жанра и тези книги въобще.

Колкото до моята лична история с книгите-игри – запознах се с тях преди около пет-шест години, когато първата братовчедка на майка ми даде да прочета една книга, която ми представи като нов вид игра. Гледах я доста скептично, понеже не ми звучеше много обещаващо. Хей, все-пак тогава в главата ми са били само Super Mario Bros., Sonic The Hedgehog, Ultimate Mortal Kombat 3, Teenage Mutant Ninja Turtles и т.н. Когато обаче я отворих, разбрах на какво съкровище съм попаднал. За една вечер я изиграх няколко пъти (книгата се казваше "Прокълнатата Земя"). Едвам дочаках следващият ден, за да отида до кака ми (така казвам на братовчедката на майка ми) и да взема друга подобна книга. Случи се така, че бях взел всичките й книги-игри. Дори бях занесъл две в училище и успях да запаля няколко съученика по тях. Даже започнах да пиша своя собствена история, която обаче така и не успях да завърша. Вероятно някой ден все пак ще я завърша!
Наскоро обаче отново попаднах на вече целите в прах книги-игри, които кака ми беше подарила преди толкова време. Манията ми отново се завърна, този път с пълна пара. Сега, няколко години по-късно съм собственик на приблизително 70 книги-игри и дори вероятно ще бъда част от сайт, посветен на тази тема. Странно, но още има хора, които изпитват носталгия към времето, когато са се превъплъщавали в ролята на героя, за когото четат и са имали възможност да контролират действията му (край на Част I).

Пълен списък с всички книги-игри, издадени в България, можете да прочетете на
Фентъзи Сайта „Цитаделата на Светлината”! Благодарности на Любомир Лисичков и Ивайло Динков за съставянето на списъка!

11 коментара:

Вилиан каза...

Така е найстина. За онова време книгите-игри бяха нещо велико и незаменимо за всеки, който имаше поне малко капчица въобръжение. Съжалявам, че вече ги няма и младите хора се занимават повече с глупости, а не четат.

Милен каза...

Много добре си спомням времената, в които книгите-игри бяха мания, и обикаляхме книжарниците и масите с книги по няколко пъти на ден, търсейки някое ново заглавие. Смятам, че и в настоящето, въпреки интернет и видео-игрите, този жанр би се радвал на популярност. За целта книгите-игри трябва отново да бъдат издавани и разпространявани, нещо което не е правено отдавна, което пък е довело до тяхното забвение. Аз съм давал много мои книги-игри на ученици от средните класове, и всички им харесаха. Децата след това са търсили и в книжарниците, но уви.

niko_1472 каза...

Mnogo hubawa statiq! Nawqwa spomeni za hubawoto minalo, kakto i zasqga waprosat, 4e we4e ne se izdawat. Wsa6tnost ot dosta godini gi nqma na pazara, moje bi 6te stanat 10tina w skoro wreme...
Kakwo da go prawi6... nqkoi biha kazali - towa e jiwota, edno si idwa, drugo si otiwa... No naistina te bqha edno mnogo dobro zanimanie, s koeto moje6 da si prekarwa6 wremeto.
O6te si spomnqm kak sme se sabirali s brat mi i naj-dobriqt ni priqtel i sme igrali po cql den Wal6ebnata tetiwa i drugi knigi-igri. Za men naj-welikata si ostana poredicata Karwaw me4, no nared s neq imam o6te mnogo-mnogo liubimi drugi knigi... Uwi, uwi, nqma gi we4e ....

Ролеви клуб "Аркозия" каза...

Да, за поредицата Кървав меч на блога ще има специална статия!!

DoPo каза...

Да, спомням си ги - книгите игри наистина бяха уникално занимание: молив, копие от дневника на играча (най-вероятно пречертан на ръка) и 1-2 зарчета бяха единственото необходимо към книгата, за да се насладиш напълно. Почти съм сигурен, че все още имам някъде "Огнена пустиня" и "Талисманът на злото" или може би беше "Талисманът на смъртта" - и двете съм ги играл по много пъти, и Талисманът ми харесваше повече, но на няколко пъти бях приятно изненадан от "Огнена пустина", тъй като успях да открия напълно нови и уникални пътища дори след две дузини преигравания.

Creator каза...

Интересни книги на интересни хора. Къде са те сега?

Ролеви клуб "Аркозия" каза...

Насочиха се към друг бизнес за съжаление... Доста от тях отдавна не са хващали писалката :-)

Sephiroth каза...

Книгите игри винаги ще ми липсват. ВИНАГИ. Просто бяха част от израстването ми.За любопитните - ето тук: http://2.bp.blogspot.com/_Q-m_4GGYhYQ/SttJWx45pEI/AAAAAAAAAa4/j4JVoZjugio/s1600-h/0005.JPG
е снимка на библиотечката ми, където си ги държа.

П.С. И Дамяне, ако има раздвижване в областта на книгите игри и/или сайт за тях, ДА НЕ МЕ ЗАБРАВИЩ... ;-)

uriel blanchard каза...

Спомням си ги много добре книгите игри. Макар и да не бях много запален по тях защото ми се струваха не толкова добре написани или просто нямаше какво да ме грабне, но все пак имах дота прилична колекция. След като обаче Джордж Р. Джордж (ако правилно си спомням псевдонима му) пусна "Лорд и Магьосник" бях пристрастен и с моите приятели дълго време играехме на нея.

GeorgiGVelchev каза...

Добро начало на описанието на продукт, който незаслужено потъна в забрава от феновете. Книгите-игри бяха чудесно забавление, което имаше и свойството да бъде полезно за подрастващия читател (ако книгата е добре написана).
Не съм съвсем съгласен с автора на статията, че книгите-игри са суб-продукт на ролевите игри - за мен книгата-игра е колкото игра, толкова и книга.
Хубаво е да се разкаже за еволюцията на изданията (защото такава имаше), за времето когато ИК МЕГА постави нови продукти на пазара (СТРАТОВЕТЕ).
Според мен потенциала на книгите-игри не е напълно развит до етапа в който бяха когато спряха да излизат, жалкото е, че към днешна дата много трудно може да се възроди популярноста на един позабравен жанр. Но - фенове има! :)

Tamuril Elundil каза...

А за мен "книгите-игри", нито са игри, нито са книги (ни риба, ни рак, но като няма риба и рака е риба). Има толкова добре написани книги, а също и толкова интересни игри...