9 септември 2009 г.

Въведение в Ролевите игри (Част I)


ЗА НАЙ-НЕТЪРПЕЛИВИТЕ, КОИТО ИМАТ ЖЕЛАНИЕ ДА РАЗБЕРАТ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-БЪРЗО КАКВО ТОЧНО ПРЕДСТАВЛЯВАТ РОЛЕВИТЕ ИГРИ И КАК ТЕ СЕ ИГРАЯТ, МОЛЯ ВИЖТЕ ТОЗИ ОБУЧАВАЩ ВИДЕО МАТЕРИАЛ ЗА НАЧИНАЕЩИ!

В този въвеждащ пост ти ще научиш повече за това какво представляват ролевите игри, на какво приличат и как се играят. Допълнителна подробна информация за различните ролеви светове и системи ще има по-нататък в следващите постове. Навъртай се наоколо, ако не искаш да изпуснеш най-интересното. Приятно четене!
Съвременната развлекателна индустрия има един сериозен проблем – почти всички нейни произведения позволяват на потребителите да бъдат единствено консуматори, но не и творци.
Това важи за филмите, телевизията, театъра, книгите, а за съжаление в голяма степен и за компютърните игри. А консуматорът няма онази свобода, която е достъпна на твореца. Без значение дали сте зрител, читател или играч, вие сте ограничен от предварително зададена рамка и хилядите въпроси “Какво би станало, ако…” са обречени да си останат без отговор. Или може би не са?

Ролевите игри често са сравнявани с компютърните си събратя, книгите-игри, или настолните “стратове” (за всички тях – в следващите постове!), но истината е, че те се различават от тях съществено. На запад тези игри от десетилетия са се утвърдили като универсално хоби за всички възрасти, като ядрото от “най-сериозните” играчи са студенти и млади хора до 30 години. В България, както често се случва, календарите изостават с около половин век и това ново хоби все още е непознато за мнозина, като тенденцията е то тепърва да добива популярност.

Но все пак какво точно представлява ролевата игра? Представете си няколко човека, седнали около маса. Около тях са разхвърляни книги с правила, листове хартия, моливи, гума, зарове с обикновени или причудливи форми, евентуално също малки пластмасови фигурки, саморъчно направени карти и всякакви други странни аксесоари. Тези хора са се събрали не за да пият и да се свалят взаимно, а за да играят ролева игра (в която евентуално също могат да пият, купонясват и флиртуват, но също могат да пътешестват, да убиват дракони или пък тролове, да спасяват света или да го обричат на гибел).
Един от играчите има по-специален статус и се нарича Водещ (също Game Master, Dungeon Master и т.н.). Той е натоварен с функциите на арбитър, разказвач и върховно божество в игровия свят. Неговата цел не е да “убие” или “победи” останалите играчи, а да им предложи интересно предизвикателство и да им помогне да се забавляват. Всъщност в ролевите игри изобщо няма победители и победени, тъй като играчите и Водещия играят съвместно, а не един срещу друг. Водещия казва на играчите какво се случва, интерпрететира техните действия в термините на игровата механика и описва резултатите от тях. Той трябва също така да се е потрудил предварително, измисляйки подходящо приключение за игровата кампания (но очертавайки го само в най-груби линии, без да ограничава сериозно свободата на играчите). За по-заетите Водещи съществуват и готови приключения (модули), които лесно могат да бъдат вмъкнати във всяка кампания (намират се най-вече като се свалят от Интернет – как точно става това четете в следващите постове!).

Самите играчи се пренасят в ролите на герои от един фантастичен, но по своему съвсем достоверен свят, наречен “сетинг”, който се превръща в арена на техните приключения. Например, ако този свят е фентъзи (в стил „Властелинът на пръстените”) те могат да бъдат войни, магьосници, крадци или циркови акробати, а също така хора, елфи, джуджета, тролове или дори дракони (в общи линии драконите и троловете са най-страшните). Ако обаче игровата вселена е в стил киберпънк (например като в „Матрицата") те ще бъдат хакери, наемници, пилоти, мошеници или деградирали отрепки. Няма никакъв проблем и да се играе в реалистичен свят – на кой ли не му се е искало поне за момент да бъде някой друг, а обстановката малко по-различна…

Героите в настолните ролеви игри по замисъл са нещо много повече от купчината статистики в импровизираните “дневници” и удоволствието от създаването на реалистичен и интересен персонаж е огромно. Правилното изиграване на замисленият образ пък е върховно предизвикателство – например ако той не е много умен, вие като играч трябва да се въздържате от остроумни коментари и оригинални идеи (затова пък можете да вършите глупости, да си бъркате в носа и да казвате “Ъъъ…” или “Ногу убича гулем меч!”). Тъпичкият боец е сравнително лесен персонаж, но много по-трудно е да изиграете остроумния и артистичен бард. Още по-сложно става, ако споменатият бард е жена-елф, а вие сте човек от мъжки пол…
Настолните Ролеви игри ви дават възможност да се забавлявате в компанията на приятелите си, да изпитате и усъвършенствате вашите театрални способности и не на последно място – въображението си. Кога се е получила добра игра? Когато въображението на играещите се е развихрило и светът, героите и техните приключения са станали почти реални в главите им. Кога не се е получила добра игра? Когато играчите и Водещия не са успели да се отпуснат и да се изявят пълноценно, когато един от групата умишлено или несъзнателно разваля удоволствието на останалите, когато Водещия злоупотреби с “божествената мощ”, която е в ръцете му, или когато цялата група играчи (не герои) се изпокара за някоя дреболия (както често всъщност става). В такъв случай просто трябва да опитате отново, евентуално с други хора, или да поговорите сериозно с настоящите си съиграчи, в името на общото забавление (край на Част I).

Автор на статията: Боян Спасов
Източник: PC Club, http://www.rpg.bg/

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТАЗИ ТЕМА В СЛЕДВАЩИТЕ ДНИ НА СТРАНИЦИТЕ НА ТОЗИ БЛОГ! И СЕ ВЪРНЕТЕ ПАК УТРЕ, КОГАТО ЩЕ ПОКАЖЕМ КАК ПРОТИЧА ЕДНА ПРИМЕРНА РОЛЕВА СЕСИЯ!

4 коментара:

Bane каза...

Тъй, тъй! Статията на Боян Спасов, доколкото си спомням, щото беше много отдавна(8-9 години!), беше една от малкото наистина просветляващи статии за начинаещите, изявили нелошото желание да научат малко повече за ролевите игри и да пробват от първа ръка защо това хоби е едно от най-пристрастяващите неща!Не се шегувам, веднъж ако ви хареса, няма отърване доживот!В сравнение с другите пристрастяващи навици, този е най-безвредният(до колкото ми е известно ;–)),но и най-полезният от всички.Браво за поредната(и вероятно най-голямата от инициативите) на вечно ентусиазираният Ян!Сериозно,пламта, с която той прави това, което прави, я има в хората, които са успели да съхранят по детски му свещеното у себе си - сигурен съм, че докато прави този блог и подготвя нещата за Деня(10 октомври),очите му блещукат ;]!Тези от вас, които го познават лично, знаят за какво говоря.Казвам "Браво!", но и добавям:нещата в блога, както е тръгнал на сериозно, трябва постоянно да се поддържат и добавят нови - все пак Хобито(по Янски да написано хобито ролеви игри)изисква сериозна поддръжка, щипка страст, разбъркана с малко ентусиазъм и смесена с голяма доза работа и усилие, и току виж клуб Аркозия е станал един от известните клубове за Ролевото хоби в България(ако медиите, и по-специфично, вестниците отново не опорочат и представят изкривена версия на хобито и хората, които се занимават с него).Казвайки това, искаме още статии, още снимки, още съвети, още информация, с която да се зарибим -хора всякакви, и колкото повече хора видят нещо, което ги привлича в ролевите игри - толкова по-добре!Изобщо, блогът на клуба трябва да стане един динамит - да гори и гърми от информация, енергия и хора. Казвайки това, оставям с най-топли чувства за това, което се случва в момента и това, което тепърва ще се случи - пожелавам най-сърдечно успех на екипа, на блога и на клуба, нека го пожънат в това трудно, но добро начинание!А на новодошлите, новоразбралите, изобщно на новите - забавлявайте се, мислете и използвайте въображението си, и най-важното - слушайте какво ви говорят старите пушки, все пак - без тях нямаше да си говорим за Хобито, нали? На добър час и сполуки!

Tamuril Elundil каза...

Много добре, много добре!
За последната част от статията как да се справим с трудностите във воденето на една Ролева игра, искам само да добавя:
Очаквайте съветите на професионалния Водещ с дългогодишен опит Стивън Радни-Макфърланд в колонката (рубрика) "Спаси моята игра!"(Save my game!) :)

niko_1472 каза...

Ето ме и мен отново - с няколко въпроса и няколко пояснения.
Първо, отново не мога да не споделя радостта си от факта, че в България се развива една такава дейност. За новите членове бих казал - нямате си представа с какво интересно нещо се захващате; а за старите - добре дошли! :)
Боже, фентъзито е просто толкова интересно нещо!!!! Дамян е човекът на когото постоянно повтарям колко бих искал да се запиша в неговият клуб!!!! Мамка му, защо не съм от Разград?!
Второ(за новите), хора- наистина! експериментрайте! Няма да загубите нищо, а е наистина много интересно. Помага ти да разпуснеш личността си, да се запознаеш с нови приятели, да срещнеш приятели за живот(както и много хубави и свестни момичета), а също така и ти дава нещо, за което да си мислиш по време на всичките тези скучни часове на нашият живот, които всички ние имаме...

Сeга мисля да задам един въпрос на организаторът, който наистина представляваше трудност за мен, в началото:

Чувствам се глупаво. Не изглеждам ли като тъпак, когато описвам подробно действието на героят си?

Отново - браво на Дамян! Възхищавам се на инициативността ти! БРАВО! Надявам се хората да я оценят! Искрено ти желая УСПЕХ!

Damian каза...

"Чувствам се глупаво. Не изглеждам ли като тъпак, когато описвам подробно действието на героят си?"

Здрасти, Никола - и привет в клуба Аркозия!

Искам да отговоря на въпроса ти първо: има много начини, по които можеш да опишеш своите действия в една ролева игра. Например, ако си по-стеснителен можеш изобщо да не разиграваш своя персонаж (смисъл да не се преструваш, че си НЕГО в действителност), а можеш просто да кажеш (със своя си глас, и без никакви жестове) - "моето джудже влиза в стаята и се оглежда" (например). Това само по себе си пак е игра, но цаката е, че ти личо не се ангажираш с нищо "подробно". Със същия успех, Водещия може после да ти каже "ми джуджето ти не вижда нищо особено в стаята" и случката да приключи дотук. Изобщо, това за актьорските представяния се препоръчва само на многоооо опитни играчи. В твоя случай,можеш да започнеш дори с предварително заучени фрази - пак няма да е грешно! :-)

Още веднъж ти благодаря, че се спря тук! Поздрави на Глазгоу!