18 септември 2009 г.

История на Ролевите игри (Част I)


Здравей, приятелю!

Дойде време да разкажем повече за това как са се появили ролевите игри и за това какво е имало преди тях. В следващите редове ще намериш кратка история на това забележително хоби. Приятно четене!

В началото бяха военните игри. В оригинал точното им названието е „wargames“ и средата на миналия век е пикът на тяхната популярност.
Историята им обаче започва още през 19-ти век, като в началото всичко тръгва от играта „Kriegspiel“ (буквално преведено – военна игра), която се появява в Прусия и при която се симулират провеждането на военните действия. Именно „Kriegspiel“ въвежда идеята за използването на маркери и дъска за отбелязване на разположението и зарове за симулация на случайните събития. По-късно, след Френско-Пруската война в Англия се появява тамошна версия на „военната игра“, която започва да се използва масово сред военните за тактическа подготовка и предвиждане на изхода от сраженията.

Тук се намесва един от основоположниците на научната фантастика – Хърбърт Уелс. През 1913 година той издава книгата „Little Wars“, която представлява сборник с правила за провеждане на военни игри от аматьори. На практика чрез нея военните игри достигат до обикновените хора и се превръщат от средство за симулация на битките в хоби и забавление. Уелс е и първият, който използва миниатюрни фигурки, които да представляват отделните бойни единици при разиграването на битките, което пък спомага за добавяне на „цвят“ към играта и по-силно въвличане в нея.

Книгата добива голяма популярност, но въпреки това до 1953 година военните игри си остават сравнително слабо достъпно хоби. През тази година един човек на име Чарлз Робъртс издава първата търговско достъпна настолна военна игра. По-късно през 60-те и 70-те години на миналия век, настолните военни игри се радват на изключително голяма популярност, постепенно превръщайки се в цяла индустрия. В същото време се появява и тенденцията на „намаляването на скалата“, при което постепенно военните игри от управление на цели армии се свеждат до управлението на отделни отряди и дори самостоятелни единици. Около военните игри се изгражда една цяла нова субкултура.

Един прекрасен ден през 1966-та година в САЩ се появява книгата, обявена за книгата на 20-ти век – „Властелинът на пръстените“. Буквално в рамките на седмици фокусът на желанието на „военните играчи“ се прехвърля от симулацията на исторически битки към желанието да се претворят великите сражения в Средната земя. Това едва ли може да е учудващо, при положение, че по това време около 90% от играещите настолни военни игри са тийнеджъри от средната класа. Проблемът обаче е, че твърде малко военни игри успяват да моделират достатъчно добре Средновековието, за да може към тях лесно да се добавят драконите и магията, нужни за пресъздаването на Средната земя. Тук на място се оказват две от легендите в ролевия свят – Ърнест (Гари) Гигакс и Дейвид Арнесън.
Гигакс, заедно с Джеф Перен и други свои
приятели, създава военна игра, която достатъчно точно моделира различните аспекти на средновековното военно дело. Играта се нарича „Chainmail“ и се издава от прохождащата компания на Гигакс, наречене Tactical Studies Riles или както ще стане много по-известна в бъдеще TSR. В нейна по-късна версия се появяват за първи път правилата за гиганти, дракони и магически заклинания. Според някои именно „Chainmail“ е първата Ролева игра, доколкото в нея присъстват всички нужни правила за адекватното описване на персонаж, но в нея липсва един от основните двигатели за бъдещите ролеви игри – система за развиване на възможностите на персонажите. Правилата на „Chainmail“ обаче лежат в основата на официално считаната за първа Ролева игра – „Dungeons & Dragons“.

През 1968 година Гигакс и Арнесън членуват в местно общество за средновековно военни дело, наречено „The Castles and Crusades Society“. След изиграването на няколко средновековни военни игри с доста постни, измислени от самите тях правила, един от останалите участници (Дейв Уесли), който се явява и рефер, задава на играчите персонални задачи, които да постигнат, за да разнообрази играта. И именно това се счита за първата стъпка към Ролевите игри. В последствие те събират и още няколко техни приятели за да проведат по-дълга средновековна кампания, играейки по този начин.

В началото на 70-те креативността на Арнесън и фантазията на Гигакс се срещат и двамата започват да комбинират идеите си. Тогава Арнесън използва правилата на „Chainmail“, за да проведе първата Ролева игра, която в последствие прераства в кампанията за подземията на замъка Блекмуур. В последствие Гигакс създава собствен свят за приключенията, който се превръща в сетинга Грейхоук. През следващите години двамата играят и тестват по правилата, които в бъдеще ще станат основа за една нова и революционна игра, наречена „Dungeons & Dragons“, която ще се превърне в първата за времето си истинска Ролева игра (край на Част I).

Автор на статията: Димитър "Deep Blue" Чизмаров
Източник: www.rpg.bg

8 коментара:

niko_1472 каза...

Ей, много хубава статия! Браво! :)

Damian каза...

Браво на Чизмаров, който я е написал! Втората част ще излезе в понеделник. А утре и неделя ще има "Ролевите игри във въпроси и отговори"!

:-)

niko_1472 каза...

Какво мислиш да представлява това "Ролевите игри във въпроси и отговори"?

Damian каза...

Всъщност грешка! Утре имам Рожден ден и ще пиша нещо по-весело! Чудя се кога да пусна "Въпросите и отговорите"? Най-вероятно в неделя ще да е...

Avisian каза...

Всъщност не че имам против, но не виждам смисъла да се копират статии които е биз това са лесно достъпни на rpg.bg (при това адреса лесно се запомня и не като да няма достъп до него от Разград по някаква причина). Но щом ви се занимава .... ;)

Dimitar каза...

Да не говорим, че преди да се препечата статията е културно поне да се пита автора...

Damian каза...

Статията е с посочен източник все пак.

Реално малко хора ще тръгнат да се ровят да търсят в сайта рпг.бг, а тук всичко се дава смляно, на готово и на порции.

Радвам се, че изказахте мнение!

Dimitar каза...

При всички случаи първо е редно да се пита. Иначе просто пускаш линк с кратко описание за какво става дума.

Няма да те карам да сваляш статията, но от тук нататък очаквам точно това отношение - да се пита първо автора. В края на краищата човека, който се е бъхтал да пише има право да знае какво се случва с творбата му. Поне това трябваше да си научил от журналистическия факултет.