20 септември 2009 г.

Ролевите игри във въпроси и отговори (Част I)


И така, продължаваме по план :-)

По-долу даваме списък с възможни въпроси, свързани с Ролевите игри, както и посочваме техните отговори. Тъй като вероятните въпроси, които възникват, когато става дума за тези игри, са доста, този материал ще се публикува и в следващите няколко дни. Приятно четене!
ВЪПРОС: Ролевите игри нещо като chat-а ли са? Дали се играе по Интернет? По телефона? Или с помощта на пощенски гълъби? Това хазартна игра ли е? Какво трябва да направя за да ме приемат в ролева игра? Да не става дума за нещо неморално?

ОТГОВОР: Не, не, не, не, не, не и не! Това е просто способ за прекарване на свободното време с приятели, както игрите на карти или настолни игри като „Не се сърди, човече“ и „Монопол“. Това е настолна игра. Хора. Стоят на столове. До маса. И играят.
Просто, а?
В: Колко човека могат да играят наведнъж?
О: Най-малко двама. Един от тях е Водещия. Останалите са играчи. Играчите обикновено са между един и петима, като най-оптималното число е двама, но може и повече. Към 3-4 играча вече става сложно.
В: Това е игра за малки дечица, нали? И до каква възраст е „препоръчително“ да се играе?
О: Не, това не е игра за чак толкова малки деца. Ролевите игри за малките деца наподобяват детски театър, докато за възрастните те наподобяват сериозни киноленти и сюжети. Децата и тийнеджърите обикновено намират в ролевите игри екшън и приключения, а за възрастните, ако пожелаят това, те носят дълбок замисъл, драма, и дори – ако играчите я искат и са готови за нея – определена доза елитарност. Колкото до възрастта – запитайте се до каква възраст бихте чели книги? Или до колко години бихте си позволили да гледате видео, преди да станете „сериозен човек“? Ами компютърните игри? Ролевите игри са за всяка възраст и носят това, което е нужно на играча във всеки етап от неговото развитие като пълноценен човек.
В: Щом това е игра, то има и правила. Откъде да си намеря правила?
О: Има много начини. Основният, ако не живеехме в България, би бил да отидете и да си ги купите правила от магазина. На Запад има над 500 ролеви светове, в които можете да се потопите. Естествено, друга част – и може би дори по-голяма – са безплатните светове и правила, предлагани по Интернет. Те се създават от фенове и почитатели на жанра и макар много от тях да имат аматьорски вид и стил, те все пак са някакво начало, за което не е необходимо да плащате, като изключим разходите по отпечатването. Достатъчно е да си ги намерите и свалите от мрежата във вид на файлове за четене (pdf). Проблемът на тези игри обикновено е, че те са на английски език и вие, а може би и вашите приятели, с които ще играете, не знаете добре този език. В този случай, вероятно решението е да си закупите Българска Ролева игра от някоя книжарница, или да опитате с някоя книга-игра, ако ви се намира все още такава.
В: Нищо не разбирам. Какви са тези странни съкращения: ди енд ди, ар пи жи…?!
О: Това е името на известна ролева система (набор от правила). Както например онази игра с банкнотите и уличките, които се купуват, носи името „Монопол“. Просто авторите са си избрали едно хубаво звучащо име (в случая Dungeons & Dragons a. k. a. D&D), което да я продава добре по магазините. Или например, самото название настолна ролевата игра а. к. а. Role Playing Game (RPG) описва игра, която се осъществява в мисълта на играчите. Водещия е съдията, посредникът между въображението на играчите. Той описва света, всички същества в него и оставя на играчите правото да управляват своите персонажи, като представя резултата от техните действия пак чрез думи. И така всички те изживяват взаимно приключения в невероятни или вероятни светове, подобно на вживяването в любима книга или кинофилм. А истинската тръпка идва от това, че никога не знаете какво ще стане накрая. Но за да има ясна представа какво може да стане и какво не, Водещия, пък и играчите, се нуждаят от правила, симулиращи реалността в тези светове.
В: Добре, добре, разбрах. Ама защо толкова много най-различни видове правила?
О: Ами конкуренция! По принцип те са предназначени за различни стилове игра или пък за различни типове играчи. Например D&D е система, която става само най-вече за фентъзи. Други системи са така направени, че да пасват на абсолютно всеки жанр. По принцип изборът на системата зависи от Водещия – все пак той трябва да я запомни най-добре и тя трябва да отговаря на неговите разбирания и изисквания. Правилата – това е също както операционните системи. Някои си падат по Windows, други – пo Linux и т.н.
В: Заболяха ме очите от четене на правила пред монитора. Защо хората са писали толкова много, щом не може човек и един час да се концентрира.
О: Ами не е необходимо. Разпечатайте си правилата на принтер – с хартиено копие се работи много по-приятно и просто, отколкото с електронния вариант. Пък и правилата не са самата ролева игра.

В: „Пък и правилата не са самата ролева игра“? А къде е самата ролева игра?
О: Добре, добре, може би правилата са просто малка част от самата ролевата игра, о’кей? Самата ролева игра, както споменах, е във въображението на играчите. В правилата пише как се води битка, а самата битка с всичките й подробности и грандиозен размах се води в умовете на участниците (край на Част I).
Автор на статията: Апостол “Chappy” Апостолов
Източник:
www.rpg.bg

2 коментара:

Ролеви клуб "Аркозия" каза...

Ако ви хрумне някой въпрос, докато четете текста, напишете го тук, за да се опитаме да ви отговорим.

Утре тази статия ше продължи с нови въпроси и отговори! :-)

Nightbringer каза...

Темата е много яка, успех на клуба ще бъде много забавно. Аз ще дойда със сигурност и ще водя така че наистина ще е супер :Д.