Въведение в Ролевите игри (Част I)

ЗА НАЙ-НЕТЪРПЕЛИВИТЕ, КОИТО ИМАТ ЖЕЛАНИЕ ДА РАЗБЕРАТ КОЛКОТО СЕ МОЖЕ ПО-БЪРЗО КАКВО ТОЧНО ПРЕДСТАВЛЯВАТ РОЛЕВИТЕ ИГРИ И КАК ТЕ СЕ ИГРАЯТ, МОЛЯ ВИЖТЕ ТОЗИ ОБУЧАВАЩ ВИДЕО МАТЕРИАЛ ЗА НАЧИНАЕЩИ!

В този въвеждащ пост ти ще научиш повече за това какво представляват ролевите игри, на какво приличат и как се играят. Допълнителна подробна информация за различните ролеви светове и системи ще има по-нататък в следващите постове. Навъртай се наоколо, ако не искаш да изпуснеш най-интересното. Приятно четене!

Съвременната развлекателна индустрия има един сериозен проблем – почти всички нейни произведения позволяват на потребителите да бъдат единствено консуматори, но не и творци.

Това важи за филмите, телевизията, театъра, книгите, а за съжаление в голяма степен и за компютърните игри. А консуматорът няма онази свобода, която е достъпна на твореца. Без значение дали сте зрител, читател или играч, вие сте ограничен от предварително зададена рамка и хилядите въпроси “Какво би станало, ако…” са обречени да си останат без отговор. Или може би не са?

Ролевите игри често са сравнявани с компютърните си събратя, книгите-игри, или настолните “стратове” (за всички тях – в следващите постове!), но истината е, че те се различават от тях съществено. На запад тези игри от десетилетия са се утвърдили като универсално хоби за всички възрасти, като ядрото от “най-сериозните” играчи са студенти и млади хора до 30 години. В България, както често се случва, календарите изостават с около половин век и това ново хоби все още е непознато за мнозина, като тенденцията е то тепърва да добива популярност.

Но все пак какво точно представлява ролевата игра? Представете си няколко човека, седнали около маса. Около тях са разхвърляни книги с правила, листове хартия, моливи, гума, зарове с обикновени или причудливи форми, евентуално също малки пластмасови фигурки, саморъчно направени карти и всякакви други странни аксесоари. Тези хора са се събрали не за да пият и да се свалят взаимно, а за да играят ролева игра (в която евентуално също могат да пият, купонясват и флиртуват, но също могат да пътешестват, да убиват дракони или пък тролове, да спасяват света или да го обричат на гибел).

Един от играчите има по-специален статус и се нарича Водещ (също Game Master, Dungeon Master и т.н.). Той е натоварен с функциите на арбитър, разказвач и върховно божество в игровия свят. Неговата цел не е да “убие” или “победи” останалите играчи, а да им предложи интересно предизвикателство и да им помогне да се забавляват. Всъщност в ролевите игри изобщо няма победители и победени, тъй като играчите и Водещия играят съвместно, а не един срещу друг. Водещия казва на играчите какво се случва, интерпрететира техните действия в термините на игровата механика и описва резултатите от тях. Той трябва също така да се е потрудил предварително, измисляйки подходящо приключение за игровата кампания (но очертавайки го само в най-груби линии, без да ограничава сериозно свободата на играчите). За по-заетите Водещи съществуват и готови приключения (модули), които лесно могат да бъдат вмъкнати във всяка кампания (намират се най-вече като се свалят от Интернет – как точно става това четете в следващите постове!).

Самите играчи се пренасят в ролите на герои от един фантастичен, но по своему съвсем достоверен свят, наречен “сетинг”, който се превръща в арена на техните приключения. Например, ако този свят е фентъзи (в стил „Властелинът на пръстените”) те могат да бъдат войни, магьосници, крадци или циркови акробати, а също така хора, елфи, джуджета, тролове или дори дракони (в общи линии драконите и троловете са най-страшните). Ако обаче игровата вселена е в стил киберпънк (например като в „Матрицата") те ще бъдат хакери, наемници, пилоти, мошеници или деградирали отрепки. Няма никакъв проблем и да се играе в реалистичен свят – на кой ли не му се е искало поне за момент да бъде някой друг, а обстановката малко по-различна…

Героите в настолните ролеви игри по замисъл са нещо много повече от купчината статистики в импровизираните “дневници” и удоволствието от създаването на реалистичен и интересен персонаж е огромно. Правилното изиграване на замисленият образ пък е върховно предизвикателство – например ако той не е много умен, вие като играч трябва да се въздържате от остроумни коментари и оригинални идеи (затова пък можете да вършите глупости, да си бъркате в носа и да казвате “Ъъъ…” или “Ногу убича гулем меч!”). Тъпичкият боец е сравнително лесен персонаж, но много по-трудно е да изиграете остроумния и артистичен бард. Още по-сложно става, ако споменатият бард е жена-елф, а вие сте човек от мъжки пол…

Настолните Ролеви игри ви дават възможност да се забавлявате в компанията на приятелите си, да изпитате и усъвършенствате вашите театрални способности и не на последно място – въображението си. Кога се е получила добра игра? Когато въображението на играещите се е развихрило и светът, героите и техните приключения са станали почти реални в главите им. Кога не се е получила добра игра? Когато играчите и Водещия не са успели да се отпуснат и да се изявят пълноценно, когато един от групата умишлено или несъзнателно разваля удоволствието на останалите, когато Водещия злоупотреби с “божествената мощ”, която е в ръцете му, или когато цялата група играчи (не герои) се изпокара за някоя дреболия (както често всъщност става). В такъв случай просто трябва да опитате отново, евентуално с други хора, или да поговорите сериозно с настоящите си съиграчи, в името на общото забавление (край на Част I).

Автор на статията: Боян Спасов
Източник: PC Club, http://www.rpg.bg/

ОЧАКВАЙТЕ ПРОДЪЛЖЕНИЕ НА ТАЗИ ТЕМА В СЛЕДВАЩИТЕ ДНИ НА СТРАНИЦИТЕ НА ТОЗИ БЛОГ! И СЕ ВЪРНЕТЕ ПАК УТРЕ, КОГАТО ЩЕ ПОКАЖЕМ КАК ПРОТИЧА ЕДНА ПРИМЕРНА РОЛЕВА СЕСИЯ!