История на Ролевите игри (Част II)

По-долу продължаваме с историята на Ролевите игри. Първата част на този материал можете да намерите ТУК!

След като представят идеята си на множество големи компании и биват отхвърлени, Гигакс и Арнесън най-накрая публикуват сами играта през фирмата на Гигакс, TSR. В началото книгата не се приема много добре, като първите 1000 бройки са продадени едва за около година. Следващите 1000 обаче се продават за 6 месеца и след това търсенето нараства неимоверно, като през 1979 година TSR продава около 7000 броя на месец!

Първоначално „Dungeons & Dragons“ заимства формата на „Chainmail“, като се предлага във вид на три брошури и е написана, подразбирайки че ще се използва от запознати с военните игри, като на места има директни препратки към „Chainmail“. Магическата система е изключително неясна, а таблиците с бойните статистики са почти неразбираеми. Противно на очакванията обаче, това работи в полза на хобито като цяло, като от една страна предизвиква играчите да измислят собствени правила и интерпретации, както и да мислят за създаването на системи от правила и техния дизайн, като така се появяват бъдещите дизайнери на Ролеви игри. От друга страна играчите се фокусират не толкова върху играта като такава, а върху идеята зад нея. Така хората осъзнават потенциала на чудесната нова концепция, около която гравитира играта. D&D вероятно е първата игра, която играчите закупуват със знанието, че поне половината от правилата трябва да бъдат изхвърлени или сериозно променени.

За съжаление повечето истории в реалният свят не завършват толкова красиво както в книгите. По-малко от година след появата на D&D, Гигакс и Арнесън влизат в творческо противоречие, което достига до там, че Арнесън напуска TSR. Гигакс продължава развитието на D&D заедно с новия си партньор Брайън Блум, но без да плаща на Арнесън частта, която му се полагат като съсобственик. През 1979 година нещата допират до съд, като накрая, след дълга битка правата на Арнесън са откупени от TSR. Трагичното е, че в наши дни Гигакс е въздиган като сам създател на Ролевите игри, докато Арнесън е забравен.

Другите първопроходци

Легендите твърдят, че Кен СенАндре (Ken St Andre), създателят на „Tunnels and Trolls“, самостоятелно от Гигакс и Арнесън достига до идеята за Ролевите игри и когато се опитва за първи път да продават своята игра, е ужасен да види, че е изпреварен от тях. Не е много ясно доколко това е вярно, но самият СенАндре признава „Тунели и тролове“ за Номер 2 при Ролевите игри. Името и множество от приликите между D&D и T&T говорят, че все пак „Тунели…“-те са от второ поколение. Въпреки това отличителното за Т&Т не са приликите с D&D, а разликите. „Tunnels and Trolls“ използва обикновените 6-стенни зарове за почти всичките си хвърляния, самата система от правила e много добре структурирана, магията и битките отново се разрешават с помощта на таблици, но те са много добре обяснения и лесно разбираеми. Най-голямата разлика между двете обаче е хуморът в играта – всичко в нея, от имена на магии до описания на правила, е докоснато от чувството за хумор на СенАндре. Това създава първият сериозен конкурент на D&D. За съжаление именно ударението, поставено върху хумора в играта, постепенно намалява привлекателността й за играчите, заедно с тяхното израстване. Така през 80-те години T&T изчезва от пазара. Въпреки това за времето си тя представлява сериозен конкурент на D&D на прохождащия пазар за Ролеви игри. Т&Т също така въвежда за първи път и точково базираната (или другояче казано мана-базирана) магическа система, за разлика от системата тип „магически арсенал“, използвана в D&D.

Последната игра, за която ще стане дума в тази статия е „Empire of the Petal Throne“. За разлика от другите Ролеви игри, за които вече говорих, тази не успява да придобие голяма популярност. „Empire of the Petal Throne“ е създадена от професор M. A. Р. Баркър, който от малък е завладян от две неща – лингвистиката и светът, наречен Текумел. По време на следването си в колежа, Баркър завършва своя свят, като създава цялостния език на основната държава в него – Тсолиану. Според някои, в изкуството на фантастичните езици на Баркър дори надминава Толкин. За разлика от Толкин обаче, Баркър не е писател и следващите 20 години Текумел остава единствено в главата му. След 20 години той открива D&D и незабавно започва работа по своята игра.

От гледна точка на сетинга си „Empire of the Petal Throne“ е всичко, което D&D не е – Баркър прекрасно знае как изглежда света му и в описанието няма неясноти. И всичко това влиза в книгата с правила. Богове, религии, правителства, мода, обичаи и най-вече езици – всичко е внимателно зададено за всяка от нациите на планетата. При това не става дума само за традиционният западен средновековен свят. Баркър се възползва от преживяванията си в Индия и Азия, за да създаде култури, както невероятно диви, така и напълно чужди на средния американски ролеви играч. Комбинацията от всички тези фактори прави „Empire of the Petal Throne“ един от най-завладяващите световете, създавани някога. В нея система и сетинг работят заедно, за да създадат не само жив свят, но и такъв, в който играчът наистина може да почувства, че живее.

За съжаление именно тази сила на сетинга се оказва и неговата най-голяма слабост. За едва прохождащите ролеви играчи „Empire of the Petal Throne“ се оказва твърде комплексна и твърде могъща. Водещите не могат просто да нагласят света за своя стил на игра, без да го ограбят от уникалното му усещане, а играчите не могат просто да започнат играта, без да са се запознали много детайлно със света на Текумел. Всичко това се оказва твърде много за повечето от тях и в края на краищата „Empire of the Petal Throne“ бързо изчезва. На ролевият свят ще му трябват цели 15 години, докато най-после се появи отново толкова завладяващ сетинг – „The World of Darkness“ (за него в следващите постове :-).

И така, нашето пътешествие в зората на Ролевите игри приключва. Появата на първите Ролеви игри поставя основата, над която през следващото десетилетие ще разцъфти „Златният Век“ на ролевите игри. D&D и неговите първи конкуренти въвеждат базовите идеи и експериментират на сляпо с желанията на играчите. И въпреки че никоя игра от „второ поколение“, не успява да преживее 80-те години на 20-ти век, по-късно всяка от тях бива преиздадена, включително и „Empire of the Petal Throne“. „Dungeons & Dragons“ обаче по един или друг начин преживява всички сътресения и в момента с право се кичи с „титлата най-продаваната Ролева игра в света“. И да не забравяме – най-старата!

Автор на статията: Димитър „Deep Blue” Чизмаров
Източник: www.rpg.bg