26 септември 2009 г.

Ролевите игри във въпроси и отговори (Част IV)


Привет на всички!

Следва последната, заключителна част от материала с въпросите и отговорите в Ролевите игри. Предишните три части на тази статия можете да намерите ТУК, ТУК и ТУК. В неделя блогът ще си даде заслужена почивка и няма да се обновява. В понеделник обаче се върнете отново тук, защото нашият разказ в света на игрите продължава!
ВЪПРОС: Добре де, хайде например какво ще направиш, ако забравиш някое правило? А?
ОТГОВОР: В такъв случай ами просто наистина забравям за това правило и се основавам на здравата логика.
Много други Водещи биха се хвърлили към ръководствата и след 30 минути търсене, пред очите на полузаспалите си играчи, съобщават правилото, по което да кажем коболдът всъщност има атака +3. В моя случай играчите въобще и не разбират, че съм забравил за това правило. Един съвет – винаги, дори и да сте забравили дадено правило, хвърлете зарчета. Това прави впечатление на играчите и те си мислят, че изчислявате нещо :-)
В: Аха, аха… И как изглежда всичкото това наистина, около масата?
О: Добре. Представи си: стая. Около масата стоят трима човека. На масата има хартия, зарове, няколко бутилки „Кока-Кола“ и фигурки с герои. Един очилат младеж стои в ъгъла, така че останалите да не му гледат листовете, които е струпал пред себе си и разказва на другите какво се случва. Той описва реално самото действие, което тече в момента. В същия момент той дава възможност на останалите играчи да действат – всеки със своя си герой. Когато всеки от играчите на масата успеят да действат в дадена ситуация, тогава фокусът пак се връща във Водещия, който представя нова ситуация. И така докато се изпълни дадена мисия или куест.
В: А играчите трябва ли да знаят правилата?
О: Не е задължително, но е препоръчително. Все пак правилата са едни и същи за всички играчи и е добре да се знаят от всеки. Така или иначе, за това на масата е Водещия, който във всеки един момент може да помогне на играчите, ако се объркат или забравят нещо.
В: Ако играчът хвърля зарове, той може ли да шмекерува?
О: Да, има и такива случаи. Но не бива. Да шмекерува може само Водещия – както споменах, той е над правилата и заровете. Защо му е позволено ли? Обикновено по правилата на играта играчите може да умрат незаслужено. Да загубят нишката на сценария завинаги. Така и да не открият важния предмет. Нима това е забавно? Водещият трябва да знае кога да жертва правилата в името на добрата игра.
В: И какво, да описвам постъпките на персонажа си като поет ли? Че ще ми се изприщи езика за нула време!
О: Е добре, последното не е задължително. От една страна, зависи от компанията – ако играеш с професионални играчи, които се вживяват така, че направо не може да повярвате дали пред вас е Иван или Ландориел елфа, тогава е препоръчително. Ако сте в компания с приятели, които просто се забавляват, тогава забравете за високопарните слова, за преправянето на гласа и т.н. Най-добре когато започвате игра е да не се стремите толкова нависоко – говорете все едно разказвате параграф от разказ. Ето така: „Моят персонаж вдига глава и казва, „Здравей, страннико!“" или „Аз изваждам меча си и замахвам към орка.“ Не е нужно да се запъхтявате като изморения си персонаж, да пищите от болка ако ви улучат или да псувате като някой хамалин (в случай че наистина играете хамалин). Но пък не е добре, ако въобще не се вселите в своя персонаж – позволявайте си поне някой дребен детайл който да напомня, че вие не сте просто един мрънкащ играч, а истински, жив персонаж от историята.
В: Ако правилата казват А, а Водещия каже Б, то кой е прав?
О: Да, правилата не могат да покрият всички случаи. Например, сега импровизирам, в едни правила, ако е написано, че за попадение с меч в тялото на противника трябва да се хвърли зар, а той спи на земята, защо, по дяволите, трябва да се хвърли зар? Просто го убиваш и толкоз. Водещият трябва да следва първо здравия разум и чак след това да слуша правилата.
В: И к’во, непрекъснато се хвърлят зарове, така ли? Тръгваш – хвърляш да не се подхлъзнеш, отваряш врата – хвърляш за да се справиш с ключалката… Или не?
О: Естествено не! Може въобще да се играе на Ролева игра без каквито и да е зарове. Заровете са само помощник, средство за разнообразяване на играта. Една еднообразна игра винаги омръзва. На практика зарове се хвърлят само в случаи, когато не се знае дали може нещо да се направи или ако може, то как персонажът ще се справи. Когато вратата е отключена и шансът да я отвориш е стопроцентов, то зар не се хвърля. Ако е заключена и имаш ключ, пак не се хвърля. Но ако трябва да се справяш с шперц, вече трябва да използваш съответните правила.
В: Значи, прочетох правилата – тука много пише, и само за битки. Вие какво, да не би само да се биете по време на игра?
О: Не. Просто боят е тази ситуация, в която животът на персонажа се намира под най-голяма опасност и затова тя се разглежда отделно, често в големи подробности. А и защото в битката не трябва да има неясни моменти – на кой ще му е приятно да си загуби персонажа само защото Водещия или играча са си интерпретирали правилата по своему.
В: Хей, краят на материала дойде, а аз имам още въпроси!
О: Изпратете ги на електронната поща на клуба (
arkhosia@abv.bg). Моля ви само да ги формулирате по-точно и конкретно, и ще получите отговор на мига, а въпросът ви ще се появи в този документ!

Беше ми приятно да разговаряме! И се забавлявайте – Ролевите игри съществуват именно за това!

Автор на списъка: Апостол „Chappy” Апостолов
Източник: www.rpg.bg

Няма коментари: