Представяме ви още един млад и кадърен Водещ в клуба!На вашето внимание днес ви представяме най-младия член на екипа на “Аркозия” – това е Димитър Богоев от град Търговище. Той е само на 16 години, но успява да пътува всяка събота до Разград, за да се включи в игрите в ЦУТНТ.
Интересното при него е, че той имаше не малко опит в Ролевите игри още от преди да дойде в клуба. Нещо повече, той е единственият от всички играчи в клуба (включително всички други Водещи без Дамян), който намира време да посещава Официалния Български форум за Ролеви игри. Митко (както галено го наричаме останалите) дори успя да отрази на този форум свое мнение как протече откриването на „Аркозия”, за което му благодарим. Снимката с него е обща, но ще го познаете, ако се вгледате в момчето с тъмното яке, което е навело глава – това е той! Следващата част на интервюто с него очаквайте след Нова година и по-точно на 5 януари. А сега даваме думата на Димитър, а на вас пожелаваме приятно четене!
ВЪПРОС 1: Здравей, Димитър! Би ли се представил с няколко думи на читателите на http://arkhosia.blogspot.com
ОТГОВОР: Здравейте, аз съм Димитър. Към настоящата дата живея в град Търговище и в момента се боря за средното си образование. Иначе обичам да чета – най вече фентъзи и научна фантастика, но по никакъв начин не се ограничавам откъм жанрове. Е, може би съвсем малко… Друго мое любимо занимание са видео игрите, като най-много се увличам по компютърните ролеви игри, стратегиите в реално време и походовите такива, както и някои шутъри от първо лице. Не се смятам за голям киноман, но ценя и добрите филми и дори посещавам киното, когато мога. Фен съм и на научнофантастични сериали от типа на Star Trek. Опа, май забравям нещо… А, да – и обичам да играя на ролеви игри :-)
ВЪПРОС 2: Как всъщност се запали по Ролевите игри? Разкажи ни повече за този период от живота си
ОТГОВОР: Имах късмета да уловя последната вълна от книги-игри по книжарниците, като те събудиха интереса ми към този тип забавление. Всъщност тогава обаче дори и не бях чувал за ролеви игри, докато в библиотеката не намерих няколко стари броя на списание „Фентъзи Фактор”. В тях бяха поместени първите варианти на втората българска ролева игра „Аксиом 16”, известна още като „Приключение с Меч и Магия” (за която скоро ще пишем на блога - бележка на дамЯн). За съжаление, повечето от броевете, а с тях и голяма част от правилата, липсваха, осуетявайки всякакъв опит за игра с тях. Така или иначе след няколко години, през които вече се бях запознал с компютърния вариант на ролевите игри, на един рафт в книжарницата забелязах странна книга, която се оказа публикувания вариант на същата тази ролева игра от списание „Фентъзи Фактор”. Закупих си я и не съжалявам, защото пред мен се отвори един нов свят!
Това, обаче, не означаваше, че всички пречки са премахнати, както щях да разбера през следващите няколко години, осеяни с провалени опити за игра, поради липса на достатъчно играчи и опит. Сега си давам сметка, че това не особено добро начало, наистина, но поне е начало. Останалото за ролевите игри го разбрах от Аркозия...
ВЪПРОС 3: Каква фентъзи раса и какъв персонажен клас играеш най-често, когато не си Водещ?
ОТГОВОР: Винаги са ме привличали заклинателите, но и често се вслушвам на зова на стоманата. Всъщност изборът ми на раса е силно зависим от сетинга, в който се играе, но общо взето нямам проблем да играя нито елф, нито полу-орк.
ВЪПРОС 4: Кога и как откри играта „от другата страна” – тази да бъдеш Водещ?
ОТГОВОР: Отдаде ми се да водя едва преди няколко седмици в клуба и мога да ви кажа, че зад паравана на Разказвача е една съвсем друга игра.
ВЪПРОС 5: Какво за теб е „перфектната игрова сесия”? Как си представяш идеалната игрова група?
ОТГОВОР: Идеалът ми за сесия е такава, която изпълва очакванията на всички играчи, като в същото време ги кара да искат още.
За група най-добрият вариант според мен е следният – най-напред не трябва да има извънигрови конфликти, пренесени в играта, а вътреигровите такива трябва да си останат точно там, където им е мястото – в играта. С други думи, играчите трябва да са наясно, че играят ролева игра, есенцията на която, все пак, е играта на роли. От тук нататък е добре интересите на групата да са общи, така че да няма разминавания в очакванията, играчите да могат да работят като отбор и… общо взето това е.
ВЪПРОС 6: А какъв е твоят най-голям кошмар като Водещ? Срещу кое си безсилен, ако се случи на масата за игра?
ОТГОВОР: Във всяка една сесия се изисква някакво количество импровизация, поради факта, че играчите са ограничени само от способностите си и, за разлика от книгите-игри, нямат строго определени избори, което прави подготовката за всички вариации невъзможна. Проблемът идва, ако и когато нещата излязат от контрол, и тръгнат в изцяло неочаквана посока – тогава импровизацията трябва да е светкавична, като едновременно с това не бива да се насилват играчите по предварително начертан път, което би им отнело свободата на избора. Слава богу, засега това не ми се е случвало и силно вярвам, че (когато някой ден се изправя пред въпросното предизвикателство) ще го премина адекватно (край на Част I).
ВЪПРОС 1: Здравей, Димитър! Би ли се представил с няколко думи на читателите на http://arkhosia.blogspot.com
ОТГОВОР: Здравейте, аз съм Димитър. Към настоящата дата живея в град Търговище и в момента се боря за средното си образование. Иначе обичам да чета – най вече фентъзи и научна фантастика, но по никакъв начин не се ограничавам откъм жанрове. Е, може би съвсем малко… Друго мое любимо занимание са видео игрите, като най-много се увличам по компютърните ролеви игри, стратегиите в реално време и походовите такива, както и някои шутъри от първо лице. Не се смятам за голям киноман, но ценя и добрите филми и дори посещавам киното, когато мога. Фен съм и на научнофантастични сериали от типа на Star Trek. Опа, май забравям нещо… А, да – и обичам да играя на ролеви игри :-)
ВЪПРОС 2: Как всъщност се запали по Ролевите игри? Разкажи ни повече за този период от живота си
ОТГОВОР: Имах късмета да уловя последната вълна от книги-игри по книжарниците, като те събудиха интереса ми към този тип забавление. Всъщност тогава обаче дори и не бях чувал за ролеви игри, докато в библиотеката не намерих няколко стари броя на списание „Фентъзи Фактор”. В тях бяха поместени първите варианти на втората българска ролева игра „Аксиом 16”, известна още като „Приключение с Меч и Магия” (за която скоро ще пишем на блога - бележка на дамЯн). За съжаление, повечето от броевете, а с тях и голяма част от правилата, липсваха, осуетявайки всякакъв опит за игра с тях. Така или иначе след няколко години, през които вече се бях запознал с компютърния вариант на ролевите игри, на един рафт в книжарницата забелязах странна книга, която се оказа публикувания вариант на същата тази ролева игра от списание „Фентъзи Фактор”. Закупих си я и не съжалявам, защото пред мен се отвори един нов свят!
Това, обаче, не означаваше, че всички пречки са премахнати, както щях да разбера през следващите няколко години, осеяни с провалени опити за игра, поради липса на достатъчно играчи и опит. Сега си давам сметка, че това не особено добро начало, наистина, но поне е начало. Останалото за ролевите игри го разбрах от Аркозия...
ВЪПРОС 3: Каква фентъзи раса и какъв персонажен клас играеш най-често, когато не си Водещ?
ОТГОВОР: Винаги са ме привличали заклинателите, но и често се вслушвам на зова на стоманата. Всъщност изборът ми на раса е силно зависим от сетинга, в който се играе, но общо взето нямам проблем да играя нито елф, нито полу-орк.
ВЪПРОС 4: Кога и как откри играта „от другата страна” – тази да бъдеш Водещ?
ОТГОВОР: Отдаде ми се да водя едва преди няколко седмици в клуба и мога да ви кажа, че зад паравана на Разказвача е една съвсем друга игра.
ВЪПРОС 5: Какво за теб е „перфектната игрова сесия”? Как си представяш идеалната игрова група?
ОТГОВОР: Идеалът ми за сесия е такава, която изпълва очакванията на всички играчи, като в същото време ги кара да искат още.
За група най-добрият вариант според мен е следният – най-напред не трябва да има извънигрови конфликти, пренесени в играта, а вътреигровите такива трябва да си останат точно там, където им е мястото – в играта. С други думи, играчите трябва да са наясно, че играят ролева игра, есенцията на която, все пак, е играта на роли. От тук нататък е добре интересите на групата да са общи, така че да няма разминавания в очакванията, играчите да могат да работят като отбор и… общо взето това е.
ВЪПРОС 6: А какъв е твоят най-голям кошмар като Водещ? Срещу кое си безсилен, ако се случи на масата за игра?
ОТГОВОР: Във всяка една сесия се изисква някакво количество импровизация, поради факта, че играчите са ограничени само от способностите си и, за разлика от книгите-игри, нямат строго определени избори, което прави подготовката за всички вариации невъзможна. Проблемът идва, ако и когато нещата излязат от контрол, и тръгнат в изцяло неочаквана посока – тогава импровизацията трябва да е светкавична, като едновременно с това не бива да се насилват играчите по предварително начертан път, което би им отнело свободата на избора. Слава богу, засега това не ми се е случвало и силно вярвам, че (когато някой ден се изправя пред въпросното предизвикателство) ще го премина адекватно (край на Част I).
Няма коментари:
Публикуване на коментар