Този пост е за всички онези, които са играли (и все още играят) на любимия жанр!ТУК ви представихме началото на една страхотна статия, написана от Калин „SoulRaiser” Димитров, в която ставаше дума за книгите-игри и за това как те промениха живота на цяло едно поколение.
По-долу даваме завършека на тази статия и ще се радваме, ако този материал намери повече читатели, както стана с първата му част. Очаквайте в скоро време на блога обширна статия за най-голямата книга-игра, издадена в България, а именно поредицата „Кървав меч” (която в момента се играе активно в клуба всеки петък). А междувременно ТУК ви даваме още един линк, откъдето можете да прочетете една фенска книга-игра, публикувана на Официалния сайт за Ролеви игри в България (http://www.rpg.bg/). А сега ви оставяме с втората част на статията на Калин и ви пожелаваме приятно четене!
Вероятно мога да се нарека колекционер на книги-игри, защото вече притежавам завидна колекция от такива книги. Все пак едва ли някога ще притежавам всички книги-игри, които са издавани в България, както си мечтаех. Въпреки това няма да спирам да се опитвам да обогатявам колекцията си всеки път, когато ми се отвори такава възможност. Същото е и с колекцията ми от видео игри и конзоли. По дяволите, огромна е, но тя е плод на години събиране и пазене на парите от закуска за нови и нови дискети и конзоли. Това нямаше голяма връзка, но както и да е. Продължавам нататък :-)
Четейки книгите, попадам на доста интересни неща, сред които писма на читатели, в които те хвалят или критикуват авторите, забавни задачки за конкурси, в които за съжаление никога няма да мога да участвам (по простата причина, че са приключили преди повече от десет години). Също така попаднах и на доста интересна "схватка" между автори на книги-игри на издателство "Плеяда". Моят любим автор (както и на много други), Майкъл Майндкрайм е бил нападан от други автори под предлог, че бил некадърен, крадял информация от други книги (по-специално от Стивън Кинг и Карл Май) и т.н. В една своя книга, той публикува една статия озаглавена "Империята отвръща на удара" (като името на филма от серията „Междузвездни войни”), в която той отговаря на своите "колеги". За съжаление не притежавам всички книги, в които има статии по тази тема и не мога да опиша и позицията на другите автори.
Безспорно, любимата ми книга е "Тъмната страна на земята" на Майкъл Майндкрайм.
Тя е най-хубавата книга-игра, която някога съм чел. Най-интересното е, че е разделена на три части – "Пълнолуние" (цялата тази част е публикувана последователно в първите четири броя на списание "МЕГАИГРИ"), "Огнената Врата" и "Обречените Земи", която внася наистина интересна добавка към жанра, която за съжаление присъства само в тази книга. Системата за водене на дневник също е максимално опростена и (компютърен цитат) User Friendly, което улеснява играча доста. Вярно, че книгите-игри не могат да предложат толкова, колкото компютърните игри, които се развиват с всеки изминал ден. Много добър пример за това са PlayStation 3 и X-Box 360. Обаче книгите имат две предимства – не са зависими от електричество и могат да предложат такова изживяване, за което никоя видео игра не може и да претендира, че може да предложи. Твоето въображение!
В заключение мога само да кажа, че който е живял по времето на книгите-игри и е имал възможността да ги види в целият им блясък, то той е невероятно голям късметлия. А за тези, които макар и късно са успели да усетят магията, която те носят, то пожелавам ви да я усещате още дълго време и да ви радва, както е някога е радвала феновете си, както радваше и продължава да радва и мен!
Вероятно мога да се нарека колекционер на книги-игри, защото вече притежавам завидна колекция от такива книги. Все пак едва ли някога ще притежавам всички книги-игри, които са издавани в България, както си мечтаех. Въпреки това няма да спирам да се опитвам да обогатявам колекцията си всеки път, когато ми се отвори такава възможност. Същото е и с колекцията ми от видео игри и конзоли. По дяволите, огромна е, но тя е плод на години събиране и пазене на парите от закуска за нови и нови дискети и конзоли. Това нямаше голяма връзка, но както и да е. Продължавам нататък :-)
Четейки книгите, попадам на доста интересни неща, сред които писма на читатели, в които те хвалят или критикуват авторите, забавни задачки за конкурси, в които за съжаление никога няма да мога да участвам (по простата причина, че са приключили преди повече от десет години). Също така попаднах и на доста интересна "схватка" между автори на книги-игри на издателство "Плеяда". Моят любим автор (както и на много други), Майкъл Майндкрайм е бил нападан от други автори под предлог, че бил некадърен, крадял информация от други книги (по-специално от Стивън Кинг и Карл Май) и т.н. В една своя книга, той публикува една статия озаглавена "Империята отвръща на удара" (като името на филма от серията „Междузвездни войни”), в която той отговаря на своите "колеги". За съжаление не притежавам всички книги, в които има статии по тази тема и не мога да опиша и позицията на другите автори.
Безспорно, любимата ми книга е "Тъмната страна на земята" на Майкъл Майндкрайм.
Тя е най-хубавата книга-игра, която някога съм чел. Най-интересното е, че е разделена на три части – "Пълнолуние" (цялата тази част е публикувана последователно в първите четири броя на списание "МЕГАИГРИ"), "Огнената Врата" и "Обречените Земи", която внася наистина интересна добавка към жанра, която за съжаление присъства само в тази книга. Системата за водене на дневник също е максимално опростена и (компютърен цитат) User Friendly, което улеснява играча доста. Вярно, че книгите-игри не могат да предложат толкова, колкото компютърните игри, които се развиват с всеки изминал ден. Много добър пример за това са PlayStation 3 и X-Box 360. Обаче книгите имат две предимства – не са зависими от електричество и могат да предложат такова изживяване, за което никоя видео игра не може и да претендира, че може да предложи. Твоето въображение!В заключение мога само да кажа, че който е живял по времето на книгите-игри и е имал възможността да ги види в целият им блясък, то той е невероятно голям късметлия. А за тези, които макар и късно са успели да усетят магията, която те носят, то пожелавам ви да я усещате още дълго време и да ви радва, както е някога е радвала феновете си, както радваше и продължава да радва и мен!
7 коментара:
Готина е статията, да. Една от най-добрите. Малко съжалявам че си продадох книгите-игри понякога, но по-добре така, да не събират прах тук. Вече нямаше къде да ги държа всички - просто бяха в един кашон в мазето. По-добрен някой да ги чете или да им се радва. Мина им времето просто. Много отдавна :-)
Да се похваля и аз - това на снимката горе където виждате е моята лична колекция 8-)
Абе доста носталгична ми се струва статията, а и не е съвсем вярно, че днешните лапитии незнаят какво е книга-игра. Всъщност и аз страдах от подобна заблуда докато съвсем случайно не засякох групичка деца да се хвалят че имали няколко бройки. Еното каза пет другото го натчака с шест, но при положение че не се издават вече десетилетие това си е постижение. Отделно във всяка библиотека могат да се открият поне десетина такива книжки. Доста пораздърпани от преиграване, но все пак е нещо. Друга опция е битака (поне за София знам със сигурност)там има поне по наколко бройки всеки път.
Радвам се, че статията ми Ви харесва.
Когато виждам, че почти десетилетие след края на книгите-игри в България хората още ги помнят и то предимно с добро, става ми и хубаво, и малко криво. Онзи израз за книгите-игри в целия им блясък... не можахме да представим на българския читател книги-игри, каквито той наистина заслужаваше. Основната вина е на издателите, които мислеха само за пари. Вероятно повечето от тях не биха били способни да гонят качество, дори да искаха, но е престъпление към верността на читателите, че не искаха. За себе си мога да кажа, че почти винаги исках, но рядко успявах. Бях млад, неособено отракан и неособено способен, с един гол хъс постигнах каквото можах, но не беше достатъчно и сега съжалявам, че беше пропиляна възможност да се създаде нещо наистина трайно и качествено, което следвайки хода на времето да се видоизмени с годините, но да продължи да се създава в България.
Надявам се, че сега се забавлявате добре с ролеви игри в "Аркозия".
Здравейте , ами моето детство съвпадна с бума на книгите-игри . Общо взето най-добра издателска къща с най-добри заглавия бе Плеяда , любим автор като че ли нямах защото имам любими игри от повечето автори . В един момент започнаха нападки между авторите , това ме разочарова доста . Иначе любими мои заглавия - Колин Уолъмбъри , май най-много негови книги останаха в съзнанието ми , просто литературно много добре оферменини и осмислени , това са Гримоар , Последната врата , поредицата Реката от която никой не се завръща , Ледените пирати , Господарят на зверовете и Трите камъка на съдбата . Майкъл Майндкрайм , също ще запомня с Тъмната страна на земята , Златния оракул , доста от неговите добри книги от Хермес - Красавицата и ченгето , Робърт Блонд с Валенсианските хроники , Джордж М Джордж с Духът на Прерията , Войната на Понтиак , Прокълнатия меч .... Върдж Дриймънд общо взето не харесвах повечето и книги , но Лейн & Брайт - орбитални имоти ми е от любимите . А за залезът им на книги-игри - според мен бе нещо напълно нормално , просто компютърните игри ги изместиха когато аз бях на 10-16 години компютърни игри нямаше или поне се играеха от много малко хора и не бяха толкова зарибяващи като днес , след това децата просто трудно можеха да бъдат привлечени да четат книга игра , вместо да играят някоя компютърна , това според мен бе основната причина , а не толкова колкото боклуците книги-игри , които също доста се появиха най-вече издавани от Мега , но Плеяда до край остана да издава само качествени игри .
Размяна неправиш ли ? Пиши на ima6_po6taa@abv.bg
Публикуване на коментар