26 ноември 2009 г.

Да си припомним книгите-игри (Част II)

Този пост е за всички онези, които са играли (и все още играят) на любимия жанр!

ТУК ви представихме началото на една страхотна статия, написана от Калин „SoulRaiser” Димитров, в която ставаше дума за книгите-игри и за това как те промениха живота на цяло едно поколение.
По-долу даваме завършека на тази статия и ще се радваме, ако този материал намери повече читатели, както стана с първата му част. Очаквайте в скоро време на блога обширна статия за най-голямата книга-игра, издадена в България, а именно поредицата „Кървав меч” (която в момента се играе активно в клуба всеки петък). А междувременно ТУК ви даваме още един линк, откъдето можете да прочетете една фенска книга-игра, публикувана на Официалния сайт за Ролеви игри в България (http://www.rpg.bg/). А сега ви оставяме с втората част на статията на Калин и ви пожелаваме приятно четене!


Вероятно мога да се нарека колекционер на книги-игри, защото вече притежавам завидна колекция от такива книги. Все пак едва ли някога ще притежавам всички книги-игри, които са издавани в България, както си мечтаех. Въпреки това няма да спирам да се опитвам да обогатявам колекцията си всеки път, когато ми се отвори такава възможност. Същото е и с колекцията ми от видео игри и конзоли. По дяволите, огромна е, но тя е плод на години събиране и пазене на парите от закуска за нови и нови дискети и конзоли. Това нямаше голяма връзка, но както и да е. Продължавам нататък :-)

Четейки книгите, попадам на доста интересни неща, сред които писма на читатели, в които те хвалят или критикуват авторите, забавни задачки за конкурси, в които за съжаление никога няма да мога да участвам (по простата причина, че са приключили преди повече от десет години). Също така попаднах и на доста интересна "схватка" между автори на книги-игри на издателство "Плеяда". Моят любим автор (както и на много други), Майкъл Майндкрайм е бил нападан от други автори под предлог, че бил некадърен, крадял информация от други книги (по-специално от Стивън Кинг и Карл Май) и т.н. В една своя книга, той публикува една статия озаглавена "Империята отвръща на удара" (като името на филма от серията „Междузвездни войни”), в която той отговаря на своите "колеги". За съжаление не притежавам всички книги, в които има статии по тази тема и не мога да опиша и позицията на другите автори.

Безспорно, любимата ми книга е "Тъмната страна на земята" на Майкъл Майндкрайм. Тя е най-хубавата книга-игра, която някога съм чел. Най-интересното е, че е разделена на три части – "Пълнолуние" (цялата тази част е публикувана последователно в първите четири броя на списание "МЕГАИГРИ"), "Огнената Врата" и "Обречените Земи", която внася наистина интересна добавка към жанра, която за съжаление присъства само в тази книга. Системата за водене на дневник също е максимално опростена и (компютърен цитат) User Friendly, което улеснява играча доста. Вярно, че книгите-игри не могат да предложат толкова, колкото компютърните игри, които се развиват с всеки изминал ден. Много добър пример за това са PlayStation 3 и X-Box 360. Обаче книгите имат две предимства – не са зависими от електричество и могат да предложат такова изживяване, за което никоя видео игра не може и да претендира, че може да предложи. Твоето въображение!

В заключение мога само да кажа, че който е живял по времето на книгите-игри и е имал възможността да ги види в целият им блясък, то той е невероятно голям късметлия. А за тези, които макар и късно са успели да усетят магията, която те носят, то пожелавам ви да я усещате още дълго време и да ви радва, както е някога е радвала феновете си, както радваше и продължава да радва и мен!

7 коментара:

Conan каза...

Готина е статията, да. Една от най-добрите. Малко съжалявам че си продадох книгите-игри понякога, но по-добре така, да не събират прах тук. Вече нямаше къде да ги държа всички - просто бяха в един кашон в мазето. По-добрен някой да ги чете или да им се радва. Мина им времето просто. Много отдавна :-)

BRANIMER каза...

Да се похваля и аз - това на снимката горе където виждате е моята лична колекция 8-)

Вилорп каза...

Абе доста носталгична ми се струва статията, а и не е съвсем вярно, че днешните лапитии незнаят какво е книга-игра. Всъщност и аз страдах от подобна заблуда докато съвсем случайно не засякох групичка деца да се хвалят че имали няколко бройки. Еното каза пет другото го натчака с шест, но при положение че не се издават вече десетилетие това си е постижение. Отделно във всяка библиотека могат да се открият поне десетина такива книжки. Доста пораздърпани от преиграване, но все пак е нещо. Друга опция е битака (поне за София знам със сигурност)там има поне по наколко бройки всеки път.

SoulRaiser каза...

Радвам се, че статията ми Ви харесва.

Mindcrime каза...

Когато виждам, че почти десетилетие след края на книгите-игри в България хората още ги помнят и то предимно с добро, става ми и хубаво, и малко криво. Онзи израз за книгите-игри в целия им блясък... не можахме да представим на българския читател книги-игри, каквито той наистина заслужаваше. Основната вина е на издателите, които мислеха само за пари. Вероятно повечето от тях не биха били способни да гонят качество, дори да искаха, но е престъпление към верността на читателите, че не искаха. За себе си мога да кажа, че почти винаги исках, но рядко успявах. Бях млад, неособено отракан и неособено способен, с един гол хъс постигнах каквото можах, но не беше достатъчно и сега съжалявам, че беше пропиляна възможност да се създаде нещо наистина трайно и качествено, което следвайки хода на времето да се видоизмени с годините, но да продължи да се създава в България.
Надявам се, че сега се забавлявате добре с ролеви игри в "Аркозия".

NoirFire каза...

Здравейте , ами моето детство съвпадна с бума на книгите-игри . Общо взето най-добра издателска къща с най-добри заглавия бе Плеяда , любим автор като че ли нямах защото имам любими игри от повечето автори . В един момент започнаха нападки между авторите , това ме разочарова доста . Иначе любими мои заглавия - Колин Уолъмбъри , май най-много негови книги останаха в съзнанието ми , просто литературно много добре оферменини и осмислени , това са Гримоар , Последната врата , поредицата Реката от която никой не се завръща , Ледените пирати , Господарят на зверовете и Трите камъка на съдбата . Майкъл Майндкрайм , също ще запомня с Тъмната страна на земята , Златния оракул , доста от неговите добри книги от Хермес - Красавицата и ченгето , Робърт Блонд с Валенсианските хроники , Джордж М Джордж с Духът на Прерията , Войната на Понтиак , Прокълнатия меч .... Върдж Дриймънд общо взето не харесвах повечето и книги , но Лейн & Брайт - орбитални имоти ми е от любимите . А за залезът им на книги-игри - според мен бе нещо напълно нормално , просто компютърните игри ги изместиха когато аз бях на 10-16 години компютърни игри нямаше или поне се играеха от много малко хора и не бяха толкова зарибяващи като днес , след това децата просто трудно можеха да бъдат привлечени да четат книга игра , вместо да играят някоя компютърна , това според мен бе основната причина , а не толкова колкото боклуците книги-игри , които също доста се появиха най-вече издавани от Мега , но Плеяда до край остана да издава само качествени игри .

Анонимен каза...

Размяна неправиш ли ? Пиши на ima6_po6taa@abv.bg