17 ноември 2009 г.

Представяне на Водещите в клуб "Аркозия": Ивайло (Част I)

Иде екзекуторът на герои!

Да, не се шегуваме! Ивайло никак не си поплюва като Водещ на Ролеви игри и дори на самото откриване успя да елиминира не един, а цели двама героя!
Разбира се, той самият едва ли го направи нарочно, но е факт – в игрите на Ивайло смъртта се превръща във върховно предизвикателство. Аз (Дамян) като играч при него никога няма да забравя една битка с орки, която Ивайло проведе в нас, и в която той изпонатръшка всички персонажи и накрая сражението беше спечелено, заради кърс на уорлока, който в един момент се въздигна от мъртвите и довърши битката съвсем сам (тук DoPo може да коментира!)! По-долу публикуваме интервю с Ивайло, който разкрива своите страни на (страшен?!) Водещ. Предишните интервюта с Дамян и Орфей, можете да прочетете ТУК и ТУК! А сега ще дадем думата на Ивайло, а на вас пожелаваме приятно четене! (Следващата част на това интервю очаквайте този петък на 20 ноември.)

ВЪПРОС 1: Здравей, Ивайло! Би ли се представил първо с няколко думи на читателите на http://arkhosia.blogspot.com

ОТГОВОР: На 32 години съм (скоро на 33 – Христовата възраст), от 20 години се занимавам с компютри и това ми стана професия, работил съм като системен администратор, в момента съм студент по астрономия в Шуменския университет.

ВЪПРОС 2: Как всъщност се запали по Ролевите игри? Разкажи ни повече за този период от живота си

ОТГОВОР: Тъй като по-голяма част от времето си прекарвам с компютри (работа – какво да се прави), първото ми запознанство с Ролевите игри (D&D) бяха тези, които се играят на компютъра (макар че едва ли от там се е почнало – като малък винаги съм харесвал да играя на стражари и апаши, индианци и каубои и други такива). Първият ми досег беше с “Castle Ravenloft”, компютърна ролева игра по един от хорор сетингите на D&D и при нея още самото създаване на героя ми направи огромно впечатление (възрастна циганка ми подаваше карти таро, откъдето трябваше да се избирам раса, клас и т.н. – въобще старите игри са пълни с такива хитри иновационни идеи, които днес трудно бихме открили при новите, основно залагащи на завладяващата графика и не толкова на сюжета). Първата сцена в играта също няма да забравя – „...намирам се в гора, в торбичката ми има магическа флейта, която трябва да занеса на някакъв благородник... Изведнъж се разстила някаква гъста мъгла, задушава ме и от нея се подава една ръка, която взема флейтата...”. Историята е много интересна, после продължих с друга игра по D&D на същата фирма (SSInc.) „Menzzoberanzzan” (това е столицата на тъмните елфи в Underdark), която ме отнесе в света на Forgotten Realms (основния сетинг на D&D). След това бяха класиките Baldur’s Gate и Planescape Torment (най-гениалния сюжет създаван въобще в компютърна игра), а през това време един приятел ходи до Хърватска, откъдето се върна с пълна торба книги за елфи и джуджета, приключения и други материали за света на играта „Подземия и Дракони”. Случи се така, че тъкмо по това време се запознах с Дамян, естествено покрай градското компютърно клубче, където се събирахме да играем игри. И той предложи, заедно с други приятели от клуба, да поиграем на „Лорд и магьосник”, което макар да не бе Ролева игра (всъщност става дума за една стратегическа книга-игра), беше много интересно, защото всички се вживяхме в персонажите си и играехме по цели нощи през ваканциите. След това Дамян отиде в София студент, там му подариха D&D Basic, запозна се и с други фенове, после се върна в Разград и така, докато не възникна идеята за клуб „Аркозия”. От дълго време ние с него търсехме играчи, с които да играем и да си изкарваме приятно времето и ето вече клубът е факт!

ВЪПРОС 3: Каква фентъзи раса и какъв персонажен клас играеш най-често, когато не си Водещ?

ОТГОВОР: Аз лично харесвам и обичам да играя с нестандартни, необичайни персонажи, без значение раса и клас. Така играта става по интересна и с много неочаквани моменти. Всеки като чуе елф – значи е като Леголас стрелец, или пък магьосник, като чуе джудже – трябва да е боец, т.е. типизирането не ми допада особено, героите са герои – точно защото трябва да бъдат различни. Аз например си представям сцена в която съм полу-орк, но много интелигентен и жаден за знания, отрасъл сред цивилизацията – вероятно добър магьосник, и в кръчмата някакъв бандюга-мошеник се опитва да ми вземе париците, като ме мисли за тъп. Играем на някаква игра, покер или нещо друго, в което се влага мисъл, разбивам го на пух и прах, почва да се поти и да се нерви, вижда че не може да се справи и вика прятелите си, а аз правя магия и като Дарт Вейдър го вдигам във въздуха за врата, и им казвам, че ако не се махне, ще го убия, и после го захвърлям някъде настрани. Въобще като има такива ситуации, става доста по-интересно, защото винаги има нещо неочаквано. На мен лично ми се играе нещо фантастично (орк-хакер, или други такива сайбър пънк истории), но за съжаление, сега тези игри не са много на мода (и няма кой да ги води).

ВЪПРОС 4: Кога и как откри играта „от другата страна” – тази да бъдеш Водещ?

ОТГОВОР:Ами трудно ми е като Водещ, защото нямам чак толкова свободно време. Реших се да водя по готови приключения, защото са доста по интересни и изпипани откъм сценарии. Но не е лесно защото всички те са английски и засега не се очертава някой да ги преведе на български (край на Част I).

4 коментара:

Littlebird каза...

Интересни отговори, браво :)
Чакаме част втора ;Р

Creator каза...

Йожи е доста опитен агент, на откриването дойде пр инашата маса, пое произволен персонаж и започна да ни помага с убиването на дракона - "заповяда" ни да се разпръснем и да го обградим, позиционира ни, с което накрая бързо му видяхме сметката. Така че Йожи го прави с лекота! :D

DoPo каза...

Ха-ха-ха-ха, това с Warlock-а беше добро попадение. Общо взето Луциус (май това му беше името) се вживя малко като Христос там.
Играта беше добра, жалко че не можахме да поиграем още. Може би около Коледа като се прибера може да стане нещо.

Tamuril Elundil каза...

DoPo точно, беше си предизвикателство и доста се потрудихте :-P. По едно време гледах Дамян как се взираше в масата (бяхме в пещера)и видях, че чак стъкълцата на очилата ми се бяха изпотили и мислеше какво да направи сякаш играеше шах :D
Методи, аз колко битки съм водил с враговете на компютъра и какви тактики все измислям (сега на Dragon Age:Origins), просто няма начин да не е така ;)
Ще опитам да подготвя нещо интересно по Еберон за Коледа. Поздрави!
PS. Дамян иска да ме прави страшилище за играчите (което макар и забавно за хората, които ме познавате, не е толкова за новите играчи). Дамяне успокой се малко прекаляваш! Няма нищо забавно в това да убиваш герои. Особено ако играчите са сериозни и става забавно по време на игра и на има напрежение на бойното поле :)