Ян отново иска да вземе думата!Здравейте, фенове! Днес продължаваме интервюто с дамЯн – ръководител и Водещ в клуб „Аркозия” към ЦУТНТ.
Предишната част на интервюто можете да прочетете ТУК! През следващите седмици очаквайте подобни интервюта с другите Водещи в клуба (Орфей, Ивайло и Георги). А сега ви оставяме заедно с Ян, който вече гори от нетърпение да се изкаже :-)
ВЪПРОС 7: Какво очакваш от своите играчи като подготовка и представяне в играта? Имаш ли някакви специални изисквания към хората, на които им предстои да играят с теб?
ОТГОВОР: Искам играчите ми да са сериозни и да идват навреме за игра! Това е най-важното! Освен това мразя, когато някой ми каже „аз трябва да тръгвам” преди да сме приключили напълно с играта. Към всички мои бъдещи играчи: моля ви, предупреждавайте, ако няма да можете да дойдете за игра и ако дойдете, оставайте до края на играта. Всичко останало се учи в процеса на самата игра и там е моя работа (като Водещ) какво и как ще се получи. Но срещу отсъствията и закъсненията съм безсилен. Призовавам всички играчи да бъдат сериозни в игрите!
ВЪПРОС 8: Какво ти харесва в една Ролева игра? Механиката, социалната страна на хобито, роулплея или просто се кефиш, когато се мятат зарове?
ОТГОВОР: Всичко ми харесва, всичко. Ролевите игри са комплексно хоби, в тях има толкова много неща, които помагат за развитието на една личност. Те учат на въображение, любознателност. Помагат със знанията по английски, развиват актьорските заложби, учат на математика, прилагат шанса и логическото мислене. И като цяло, те са по-забавни от което да е друго хоби, за което съм чувал. Благодарен съм на живота, че ме срещна с Ролевите игри, защото чрез тях намерих начин да се изразявам по едни неповторим и уникален начин. Както да се срещна с други хора, които играят и да станем добри приятели покрай игрите!
ВЪПРОС 9: Подготвяш ли се съвестно за игра, или по-скоро импровизираш пък каквото стане? Какво мислиш за готовите приключения, или вече сам пишеш такива?
ОТГОВОР: Винаги се подготвям! Ама винаги! Няма начин да имам игра и да нямам пред себе си сценария на приключението, или лист с бележки какво, къде и как ще се случва в играта. Импровизирам рядко, но позволявам и да се излиза донякъде от предварително зададената история. В повечето случаи не ползвам готови написани приключения, а сам съставям такива. Лесно е, трябва ми само един Monster Manual и челиндж рейтинг на чудовищата (това е категория, която указва колко са силни съществата в играта „Подземия & Дракони”). Останалото е въпрос на няколко часа и въображение :-)
ВЪПРОС 10: Помисли за момент, колко играча си ликвидирал досега като Водещ? Използваш ли „силата си на DM”, за да всяваш страх у играчите?
ОТГОВОР: Ами избягвам да убивам играчи всъщност. Тези „сили” ги използвам умерено, но всъщност гледам да съм на страната на играчите. Дори, ако ползвам параван (картон, зад който се крие Водещият, когато хвърля зарове), много мои играчи са ми свидетели, честно зарязвам паравана и мятам заровете пред играчите, за да видят всички какво се е паднало. Обичам, когато създавам впечатление, че знам за приключението само толкова, колкото знаят самите играчи. Това е рядко умение у Водещите, но аз го притежавам. Честно казано, не смея да водя играчите за носа, а вместо това предпочитам да си сравнявам часовника с тях (образно казано де). Харесвам честната игра – и у Водещия, и у играчите!
ВЪПРОС 11: Това, което си в Ролевите игри, помага ли ти в реалния живот като личност? Развиваш ли се извън хобито с качества, които си придобил именно в игрите?
ОТГОВОР: Да, научих се да чета книги внимателно! Научих се да чета книги в оригинал от английски също така! Научих се да общувам, да се изразявам, да импровизирам.. И нещо много важно, научих се да пиша, да развивам стила си, да измислям и да творя. Това са все отбор качества, които днешно време са особени приложими, дали, за да те забележат в Интернет, дали за да блеснеш сред съучениците/ колегите си, или да си намериш работа, в която се изисква да влагаш старание и сърце. И накрая, Ролевите игри ме научиха да обичам и да се отдавам напълно.
ВЪПРОС 12: Имаш ли много приятели покрай Ролевите игри? Делиш ли хората на такива, които играят, и такива, които не се увличат чак толкова много?
ОТГОВОР: Чак да деля хората, не! Но да, срещах се с доста интересен народ покрай тези игри. С някои станахме големи приятели, с други поддържаме връзка по Интернет, а с трети се чуваме по празниците веднъж в годината ;-) Като цяло срещнах хора, които иначе нямаше как и къде да срещна (ако бях моторист например, щях да се събирам с едни дебели и брадати образи, с бирени шкембенца, които ходят на Пчелина и слушат тежко, но може би нямаше да е същото :-) Мога обаче смело да заявя, че добрите и сърдечните хора по душа със сигурност играят Ролеви игри! Аз познавам много такива!
ВЪПРОС 13: Какво ще пожелаеш на всички фенове в клуба „Аркозия” и на читателите на сайта http://arkhosia.blogspot.com
ОТГОВОР: Да посещават клуба и блога и да не се срамуват да питат, или да пишат коментари. Ние, екипът на клуба, сме хора, които също в един момент сме били новаци и знаем какво значи някой да ти обърне внимание, или да искаш нещо да питаш, а да няма кой да ти отговори. Ще ми се клубът да се превърне в място на знаещите, можещите и искащите момчета и момичета. И като гледам какви хубави младежи са се записали до момента в клуба, считам, че нашата мисия е повече от успешна! Дано това продължи и занапред! От все сърце желая успех на клуба!
ОТГОВОР: Искам играчите ми да са сериозни и да идват навреме за игра! Това е най-важното! Освен това мразя, когато някой ми каже „аз трябва да тръгвам” преди да сме приключили напълно с играта. Към всички мои бъдещи играчи: моля ви, предупреждавайте, ако няма да можете да дойдете за игра и ако дойдете, оставайте до края на играта. Всичко останало се учи в процеса на самата игра и там е моя работа (като Водещ) какво и как ще се получи. Но срещу отсъствията и закъсненията съм безсилен. Призовавам всички играчи да бъдат сериозни в игрите!
ВЪПРОС 8: Какво ти харесва в една Ролева игра? Механиката, социалната страна на хобито, роулплея или просто се кефиш, когато се мятат зарове?
ОТГОВОР: Всичко ми харесва, всичко. Ролевите игри са комплексно хоби, в тях има толкова много неща, които помагат за развитието на една личност. Те учат на въображение, любознателност. Помагат със знанията по английски, развиват актьорските заложби, учат на математика, прилагат шанса и логическото мислене. И като цяло, те са по-забавни от което да е друго хоби, за което съм чувал. Благодарен съм на живота, че ме срещна с Ролевите игри, защото чрез тях намерих начин да се изразявам по едни неповторим и уникален начин. Както да се срещна с други хора, които играят и да станем добри приятели покрай игрите!
ВЪПРОС 9: Подготвяш ли се съвестно за игра, или по-скоро импровизираш пък каквото стане? Какво мислиш за готовите приключения, или вече сам пишеш такива?
ОТГОВОР: Винаги се подготвям! Ама винаги! Няма начин да имам игра и да нямам пред себе си сценария на приключението, или лист с бележки какво, къде и как ще се случва в играта. Импровизирам рядко, но позволявам и да се излиза донякъде от предварително зададената история. В повечето случаи не ползвам готови написани приключения, а сам съставям такива. Лесно е, трябва ми само един Monster Manual и челиндж рейтинг на чудовищата (това е категория, която указва колко са силни съществата в играта „Подземия & Дракони”). Останалото е въпрос на няколко часа и въображение :-)
ВЪПРОС 10: Помисли за момент, колко играча си ликвидирал досега като Водещ? Използваш ли „силата си на DM”, за да всяваш страх у играчите?
ОТГОВОР: Ами избягвам да убивам играчи всъщност. Тези „сили” ги използвам умерено, но всъщност гледам да съм на страната на играчите. Дори, ако ползвам параван (картон, зад който се крие Водещият, когато хвърля зарове), много мои играчи са ми свидетели, честно зарязвам паравана и мятам заровете пред играчите, за да видят всички какво се е паднало. Обичам, когато създавам впечатление, че знам за приключението само толкова, колкото знаят самите играчи. Това е рядко умение у Водещите, но аз го притежавам. Честно казано, не смея да водя играчите за носа, а вместо това предпочитам да си сравнявам часовника с тях (образно казано де). Харесвам честната игра – и у Водещия, и у играчите!
ВЪПРОС 11: Това, което си в Ролевите игри, помага ли ти в реалния живот като личност? Развиваш ли се извън хобито с качества, които си придобил именно в игрите?
ОТГОВОР: Да, научих се да чета книги внимателно! Научих се да чета книги в оригинал от английски също така! Научих се да общувам, да се изразявам, да импровизирам.. И нещо много важно, научих се да пиша, да развивам стила си, да измислям и да творя. Това са все отбор качества, които днешно време са особени приложими, дали, за да те забележат в Интернет, дали за да блеснеш сред съучениците/ колегите си, или да си намериш работа, в която се изисква да влагаш старание и сърце. И накрая, Ролевите игри ме научиха да обичам и да се отдавам напълно.
ВЪПРОС 12: Имаш ли много приятели покрай Ролевите игри? Делиш ли хората на такива, които играят, и такива, които не се увличат чак толкова много?
ОТГОВОР: Чак да деля хората, не! Но да, срещах се с доста интересен народ покрай тези игри. С някои станахме големи приятели, с други поддържаме връзка по Интернет, а с трети се чуваме по празниците веднъж в годината ;-) Като цяло срещнах хора, които иначе нямаше как и къде да срещна (ако бях моторист например, щях да се събирам с едни дебели и брадати образи, с бирени шкембенца, които ходят на Пчелина и слушат тежко, но може би нямаше да е същото :-) Мога обаче смело да заявя, че добрите и сърдечните хора по душа със сигурност играят Ролеви игри! Аз познавам много такива!
ВЪПРОС 13: Какво ще пожелаеш на всички фенове в клуба „Аркозия” и на читателите на сайта http://arkhosia.blogspot.com
ОТГОВОР: Да посещават клуба и блога и да не се срамуват да питат, или да пишат коментари. Ние, екипът на клуба, сме хора, които също в един момент сме били новаци и знаем какво значи някой да ти обърне внимание, или да искаш нещо да питаш, а да няма кой да ти отговори. Ще ми се клубът да се превърне в място на знаещите, можещите и искащите момчета и момичета. И като гледам какви хубави младежи са се записали до момента в клуба, считам, че нашата мисия е повече от успешна! Дано това продължи и занапред! От все сърце желая успех на клуба!
2 коментара:
Снимката по-горе е от един team bilding day, проведен на курорта Рибарица, от студиото за игри Masthead, в което работих навремето като гейм дизайнер.
Пише се building :-P. Най-добре по нашенски - ден за почивка, ядене, пиене, игри и забавления, стига с тез чуждици, малко ли английски ползваме в ежедневието :D
Публикуване на коментар