Да си припомним книгите-игри (Част I)

Някой дали ще си спомни за книгите, в които героят е самият читател!

От известно време в България вече се намират Ролеви игри за продажба. Дали това са български издания, или чужди, които обаче се продават за български левове, няма значение. Преди години обаче не беше така и никъде (освен от чужбина) не можеха да се намерят Ролеви игри. Дали това означава, че Ролеви игри в България тогава изобщо не е имало? Е, имаше, но не се казваха така!

Тогава те бяха познати и се издаваха като „книги-игри”, в които героят е самият читател. При тях пак се хвърляха зарчета и пак се пишеха дневници. Играеха се така, че главите на книгата бяха разделени на епизоди и в края на всеки епизод, всеки играч сам решаваше на къде по разклоненията на историята да продължи. Някой от най-известните книги-игри се превърнаха в истински хитове и претърпяха няколко издания. А някои от техните автори (повечето от които българи, но със западни псевдоними) бяха обявени за истински майстори в жанра. Можете да видите известна книга-игра от близкото минало ТУК! А сега ви оставям с една чудесна статия за тези книги, написана от Калин Димитров („SoulRaiser”). Благодарности за старанието, Калине, а на останалите – приятно четене!

И така, помните ли книгите-игри? Те бяха любимо занимание на децата в България преди няколко години. Когато попиташ някой, който през 90те е бил хлапе или тийнейджър, или дори по-голям, какво е книга-игра, то той или тя веднага ще ти отговори, че това е било нещо страхотно. Тъй като тогава не всеки е имал компютър или видео игра (конзола), единственото нещо близко до тях бяха книгите-игри (или разходка до близката зала, където имаше аркадни автомати). Но сега, ако зададем същия въпрос на който и да било от подрастващото поколение в момента, то едва ли някой ще успее да отговори точно на зададения въпрос. Защо ли? Отговорът е много прост – защото сега сме заляни от всякакви джаджи, компютри, видео игри, мобилни телефони, интернет и т.н. Сякаш с времето книгите за загубили магията, която някога притежаваха и вече нямат чак такова влиянието върху младите хора. Вярно, че книги все още се четат, но тенденцията е те да бъдат изместени като средство за забавление, информация или въобще като необходимост. Да, в интернет вече може да се намери всичко, но при липсата му, книгите са единственият източник на информация и умствено удоволствие.

Ще попитате на колко години ли съм, че да се изказвам толкова негативно спрямо интереса към четенето сред подрастващото поколение? Всъщност съм само на осемнадесет. Да, притежавам компютър и то не един. Да, имам почти постоянен достъп до интернет, имам всевъзможни видео игри (конзоли), имам мобилен телефон (кой няма в днешно време), но въпреки всичко успявам да отделя време да чета и книги. Но май малко се отплеснах, та да се върна на темата за книгите-игри.

Вероятно сега по-възрастните от вас ще си спомнят за тези игри. Много ми харесваше фактът, че в тях имам контрол над това какво прави главният герой в историята, която "играя". Чувството е наистина прекрасно. Друго нещо, което ми харесва в тях, е това, че в повечето случаи книгата може да завърши по различен начин, в зависимост от изборите, които съм направил по време на игра (дори мога нарочно да я изиграя по съвсем различен начин, като тогава и приключенията стават съвсем различни). Това е едно от най-хубавите неща в жанра и тези книги въобще.

Колкото до моята лична история с книгите-игри – запознах се с тях преди около пет-шест години, когато първата братовчедка на майка ми даде да прочета една книга, която ми представи като нов вид игра. Гледах я доста скептично, понеже не ми звучеше много обещаващо. Хей, все-пак тогава в главата ми са били само Super Mario Bros., Sonic The Hedgehog, Ultimate Mortal Kombat 3, Teenage Mutant Ninja Turtles и т.н. Когато обаче я отворих, разбрах на какво съкровище съм попаднал. За една вечер я изиграх няколко пъти (книгата се казваше "Прокълнатата Земя"). Едвам дочаках следващият ден, за да отида до кака ми (така казвам на братовчедката на майка ми) и да взема друга подобна книга. Случи се така, че бях взел всичките й книги-игри. Дори бях занесъл две в училище и успях да запаля няколко съученика по тях. Даже започнах да пиша своя собствена история, която обаче така и не успях да завърша. Вероятно някой ден все пак ще я завърша!

Наскоро обаче отново попаднах на вече целите в прах книги-игри, които кака ми беше подарила преди толкова време. Манията ми отново се завърна, този път с пълна пара. Сега, няколко години по-късно съм собственик на приблизително 70 книги-игри и дори вероятно ще бъда част от сайт, посветен на тази тема. Странно, но още има хора, които изпитват носталгия към времето, когато са се превъплъщавали в ролята на героя, за когото четат и са имали възможност да контролират действията му (край на Част I).

Пълен списък с всички книги-игри, издадени в България, можете да прочетете на Фентъзи Сайта „Цитаделата на Светлината”! Благодарности на Любомир Лисичков и Ивайло Динков за съставянето на списъка!