Представяне на Водещите в клуб "Аркозия": дамЯН (Част I)

Кой е този Ян и за какво се бори?!

Предстои една нова рубрика, в която даваме думата на Водещите в клуба, които с няколко думи ще се представят на своите играчи.

Става дума не толкова за някакво изказване на Водещите, а за серия интервюта, в които всеки Водещ разкрива част от своите тайни и познания за света на Ролевите игри. Днес започваме въпросите, които задаваме на Дамян (познат и като „Ян”) – очаквайте скоро подобни интервюта с Орфей, Ивайло и Георги. И така, нека сега да дадем думата на Дамян, лично :-)

ВЪПРОС 1: Здравей, Дамян! Би ли се представил с няколко думи на читателите на http://arkhosia.blogspot.com

ОТГОВОР: Поздрав за всички фенове! Казвам се Дамян Христов, на 29 години съм и съм ръководител в клуб „Аркозия” към ЦУТНТ. По професия съм дипломиран журналист и се занимавам активно с писане и редактиране на всякакви текстове. Много обичам да чета книги, да слушам музика, да гледам филми и като цяло – да се забавлявам. Който иска да се запознае с мен, може да ми пише на damyann@abv.bg, или да ме потърси в Skype като damyann80. Приятно ми е да общувам на живо и он-лайн с фенове и хора, с които имам сходни интереси :-)

ВЪПРОС 2: Как всъщност се запали по Ролевите игри? Разкажи ни повече за този период от живота си

ОТГОВОР: Като всяко хубаво нещо и това стана съвсем случайно. Случи се така, още бях ученик в VI клас, когато един мой съученик донесе в класната ни стая една книга-игра, която се играеше със зарчета и в нея се водеше дневник на играча. Взех я назаем от моя съученик, прочетох я и се запалих. Впоследствие разбрах, че тези книги са само част едно по-голямо забавление, което се нарича Настолни Ролеви игри. За тях всъщност ми разказа другият Водещ в клуба, Ивайло Бонев, с който също инцидентно се запознах вече като ученик в ГПЧЕ. Заедно започнахме да играем и така до днес, когато решихме, че можем да направим клуб за тези игри в Разград!

ВЪПРОС 3: Каква фентъзи раса и какъв персонажен клас играеш най-често, когато не си Водещ?

ОТГОВОР: Ами обикновено съм все Водещ :-) В редките случаи, когато обаче ми се налага да играя с герой, аз често разигравам клас „крадец” като по принцип гледам да съм „хобит”, но последно всъщност играх „човек”. Водещ ми беше Георги от клуба, а системата – D&D по 4 ревизия. Много хубаво се получи тогава и останах доволен. От тогава обаче не съм играл...

ВЪПРОС 4: Кога и как откри играта „от другата страна” – тази да бъдеш Водещ?

ОТГОВОР: Както казах преди малко, аз винаги съм бил Водещ. Още навремето, щом започнахме да се събираме с Ивайло и други наши приятели от компютърния клуб, в който се запознахме, все на мен се падаше да бъда Водещ. От една страна, това беше, защото на никой не му се занимаваше да учи правилата, а от друга – вероятно защото всъщност книгите, по които играхме, аз ги бях купувал и не се очакваше някой друг да седне да ги разучава. Като цяло, да си Водещ на мен ми се струва доста по-голямо предизвикателство от това да играеш. Винаги съм предпочитал да водя :-)

ВЪПРОС 5: Какво за теб е „перфектната игрова сесия”? Как си представяш идеалната игрова група?

ОТГОВОР: Ами първо за групата – представям си най-вече хора, които са способни да се събират редовно! Защото в тези игри важи принципът – „колкото повече даваш, толкова повече получаваш”. Ако нямаш време да идваш на сесия, или предпочиташ да излезеш на кафе с приятели, отколкото да поиграете, ами не се получава. Човек трябва да е отдаден и да има време да играе редовно – в противен случай, магията не винаги се получава. Колкото до „перфектната игрова сесия” – имал съм такива сесии и знам какво точно трябва да се получи. Все пак всеки Водещ сам си има критерии кое как би трябвало да стане и това, което ми харесва на мен, на друг Водещ може да му се стори напълно безсмислено. Като цяло обаче харесвам когато се играе повече време – след петия час например някой на масата вече може да е отегчен, но точно тогава аз се забавлявам истински! :-)

ВЪПРОС 6: А какъв е твоят най-голям кошмар като Водещ? Срещу кое си безсилен, ако се случи на масата за игра?

ОТГОВОР: Страх ме е от сесиите-еднодневки! „Сесия-еднодневка” се нарича, когато събереш хора за игра, играете, разбирате се да се видите за следваща игра и така повече не се събирате изобщо. Много ми е тъпо тогава. Чувствам се буквално ограбен, защото съм дал всичко от себе си, за да се получи игра, а после никой от играчите не подема инициативата това да продължи отново. Тук в Разград, отдавна не съм имал такива сесии, но като бях студент в София, почти всяка втора игрова сесия ми беше „еднодневка”. Трябваше да търся все нови и нови хора, за да ги задържа като играчи, защото повечето просто не идваха за игра повторно! Иначе съм безсилен срещу играчи с апатия, гледам да избягвам да играя с такива (край на Част I)!